„Електра“ отново на сцената на Софийската опера

Култура
14:41 - 05 Март 2021
734
„Електра“ отново на сцената на Софийската опера

За първи път в България почитателите на оперното изкуство имаха възможността на 26 ноември 2020 г. да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Операта ще се играе отново на 12 и 14 март на сцената на Софийската опера. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера се присъединява към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.

„Електра“ е поредната изключително сложна творческа задача, пред която се изправи трупата на първия оперен театър в България. След тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ от Рихард Вагнер, включването на „Електра“ към нетрадиционната репертоарна програма показва огромните художествени възможности на Софийската опера.

В солистичния състав са само и единствено български певци. Вокалният стил на Рихард Щраус е нетипичен и това предизвиква една нова, различна изява на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови трудности, а режисьорският замисъл на Пламен Карталов, както винаги, извайва художествените образи и ги поставя в нови измерения на творческо търсене.

Премиерата на „Електра“ се появява във време на пандемия и редица изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи пред своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близкото бъдеще.

В главните роли ще видим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – в ролята на Клитемнестра, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска като Хризотемида, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в образа на Орест.

Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов.

През 1903 г. Рихард Щраус присъства на премиерата на пиесата „Електра“, адаптирана от Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът веднага разбира, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата поставят началото на изключително плодотворно сътрудничество, което ще продължи 20 години и ще създаде шест опери.

Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след изумителния успех на „Саломе“ през 1905 г. Любопитно е да се отбележи, че новата му идея има същия произход като „Саломе“: пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолт в главната роля. Но приликите свършват дотук. В съвместната си работа, Щраус и Хофманстал постигат перфектен баланс между текст и партитура, като издигат тази симбиоза на изключително високо ниво. Хофманстал се съобразява с бележките на композитора и преработва отделни части на либретото. Всичко това се случва чрез писма по пощата, тъй като писателят живее във Виена, а Рихард Щраус – в Берлин.

„Електра“ е изключително новаторско произведение в едно действие, чийто сюжет включва убийство, измама и отмъщение: Електра е обсебена от желанието си да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния любовник Егист. Накрая, удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в екстаз, но преди края на танца се свлича мъртва на земята. След тригодишна работа „Електра“ е завършена. Световната премиера е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден. След „Електра“ той се оттегля обратно към по-консервативен стил на композиране. Партитурата на „Електра“ е посветена на Натали и Вили Левин – близки приятели на композитора.

"Никога не съм бил в България, така че това е невероятно вълнуваща възможност да работя тук. Разбира се, чувал съм за прекрасната Национална опера в София, но не съм имал възможност да чуя изпълнения на живо. В Германия направихме постановка на „Електра“  преди няколко години и за мен това е една от най-удивителните опери в музикалната литература, така че, разбира се, вълнуващо е да бъдеш част от чудесния екип тук, в София", казва диригентът Евън-Алексис Крист за работата си над „Електра“ в Софийската опера.

"Чувал съм за фантастичните постановки през последните години на Маестро Карталов. Той има толкова страхотни идеи за поставяне на опери. „Пръстенът”, „Тристан”, „Парсифал”, това, разбира се, са едни от най-великите опери на всички времена. А ансамбълът и оркестърът тук имат качествата да ги представят. Така че мисля, че човек би могъл да смята София за българския Байройт на Балканите", казва диригентът.

"За мен „Електра” е технически най-трудната за оркестъра и ансамбъла. Разбира се, дирижирането на големите опери на Вагнер като „Залезът на боговете” също е голямо предизвикателство по различни начини. Те са много дълги, това е като спорт за диригента. Човек трябва да формира фразите, да придружава певците, да дава необходимата енергия, за да подкрепи историята. И винаги да слуша", коментира още Евън-Алексис Крист.

„Електра” е контрапункт: всеки изпълнява невероятно трудни ноти във всички различни посоки. Разбира се, не е толкова дълго, само около час и 45 минути, но мисля, че за оркестъра е най-трудният от всички от  оперния репертоар. Певците имат роли, които са невероятно изпитание в ритмично и хармонично отношение. Но някак си при Рихард Щраус всичко звучи просто спиращо дъха в края. Просто сурова енергия от началото до края – и история за убийство, интриги, отмъщение, любов!

В крайна сметка оркестърът и артистите говорят музикален език. Винаги работата на диригента е по някакъв начин да насърчава и вдъхновява музикантите да могат да дадат всичко от себе си. Певците тук са на много високо ниво, красиви, музикални и силни гласове с отлични умения по немски език. Оркестърът е с прекрасна техническа виртуозност и музикалност, и са много бързи в събирането на трудната партитура. Така че отново е въпрос на внимателно слушане и обединяване на всички таланти.