„Граф Игнатиев“ става улица „Самоковска“?

Подписка в интернет настоява известната столична улица „Граф Игнатиев“ да бъде преименувана и да й бъде върнато старото име – „Самоковска“. До момента петицията е подписана от 1860 души, показа проверка на Lupa.bg. Петицията не е нова, подписи за поредния „ремонт“ на Графа се събират повече от година.

Искането за връщането на старото име на улицата обаче се повдигат периодично най-вече около годишнината от обесването на Васил Левски и около Националния празник 3 март. В социалните мрежи набират сила привържениците на преименуването на Графа, които смятат, че руският граф, генерал, дипомат и посланик на Руската империя в Цариград е главен виновник за обесването на Апостола на свободата. Според тези, които са подписали петицията фактът, че една от емблематичните улици в столицата носи името на граф Николай Павлович Игнатиев е оскърбление за всеки патриот. Анологично искане за смяна на името на руския генерал има и във фейсбук групата „Завършили в 6-то ОУ "Граф Игнатиев", София, България“. Някои от бившите ученици смятат, че над 100-годишното школо трябва да има друг патрон.

6-то основно училище "Граф Игнатиев" се намира на едноименната столична улица срещу градинката "Св. Седмочисленици"

Около Освобождението Графа носи името Самоковска улица, защото в югоизточна посока е продължавала в път до град Самоков.

Руският консул в Османската империя граф Николай Игнатиев, който работи усърдно срещу свободата на България, независимостта на църквата ни и изиграва решаваща роля в обесването на Васил Левски, се казва в подписката.

Привържениците на граф Игнатиев контрират, че руският генерал и дипломат е изиграл важна роля за създаването на Третата българска държава. „Той е човекът, който начертава българските граници и подписва в Сан Стефано мирния договор, откриващ пътя към независимостта. Неговата роля в създаването на Санстефанска България е безспорна, затова името му се слива с националните стремежи на българите“, обясни пред Lupa.bg историкът акад. Георги Марков, уточнявайки, че не е „за“ или „против“ руския граф, а просто привежда безспорни исторически факти.

Преди време пък от БСП обявиха, че са подали документи до Ст​о​личната община да им бъде отреден терен, където да бъде издигнат паметник на граф Игнатиев, като са посочили и градинката около църквата "Свети Седмочисленици".

Инициаторите на подписката за преименуването на Графа обаче настояват да бъде развенчан митът около т.нар. „руски граф на българите“. Според тях Николай Игнатиев е една от най-злокобните фигури в новата българска история.

Противниците на граф Игнатиев изтъкват като аргумент, че Васил Левски е осъден на смърт не заради революционните му идеи и не заради борбата му за освобождение на България от турско робство, а защото отказал да стане руски агент. Според тях това е истинската причина Апостола на свободата да бъде съден от специално съставен за него съд, съставен от четирима турци и четирима българи като крадец и убиец, а не като организатор и ръководител на Българското национално освободително движение.

От 1860 г., когато Българската църква е провъзгласена за независима, руската имперска политика старателно следи и премахва най-непримиримите радетели за българско национално самосъзнание и свобода на отечеството ни. Затова, далеч преди турската полиция още да е усетила Дякона, руските тайни служби го държат под око.

Причината е, че Васил Левски упорито, твърдо и неотклонно върши делото си, без да съгласува действията си с плановете на руснаците. Нито един от руските агенти, установили връзка с него, не успява да вплете Левски в кроежите на империята, защото той е непоклатим в увереността си. И затова е платил с живота си стореното от него за свободата и независимостта на България. Според тях, ако Левски беше съден като революционер – какъвто е, той щеше да получи като присъда каторга, но нямаше да бъде осъден на смърт.

Известно е, че граф Игнатиев е бил категоричен противник на българската църковна независимост. По негово внушение Високата порта праща на заточение български владици, които обаче след това са освободени след протест на българите в Цариград. Под натиск на граф Игнатиев Руската църква и Патриаршията в Цариград обявяват схизма на българската църква. 

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостола да бъде съден от специален съд и по негово настояване в състава на съда са включени българи, подчинени на руския консул. Това са хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята, Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община, хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на Софийския меджлис, Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис. На тях руският граф внушава, че Васил Иванов Кунчев е убиец и крадец.

Картината на проф. Никола Кожухаров „Залавянето на Васил Левски” 

Подлата цел на граф Игнатиев, изискващ смъртта на Дякона е, да обезглави Българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на Руската империя – нещо, което българските революционери и най-вече самият Левски не допускат. Цитират се и думи на хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, който казал: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

Третото и може би най-страшно дело срещу българските национални интереси от страна на граф Игнатиев е ролята му в сключеното 1877 г. секретно Райхщадско споразумение между Русия и Австо-Унгария, изтъкват подкрепилите петицията Анти-Игнатиев. Това споразумение задължава двете империи да не допускат създаването на голяма, силна и независима българска държава на Балканите. Именно граф Игнатиев гарантира пред султана, че това споразумение ще бъде спазено – на практика по този начин се гарантира последвалото разкъсване на български територии след Руско-турската война и Берлинския конгрес.  

"Подписвам защото ми писна да минавам по "Дондуков", "Граф Игнатиев", "Руски", "Пушкин" "Гурко"... да не сме в Русия и нямаме ли наши заслужили герои", четем мнения под подписката. 

"Брей, те руснаците обесили Левски. То и само турско присъствие имало. Абе такива трябва да ви бесят по площадите!", контрират обаче недоволните от евентуално преименуване на Графа. "Всички подписали се педалчета с промити мозъци", е друго от крайните мнения против подписката.

Същевременно обаче историци отбелязват, че името на граф Игнатиев влиза в списъка на 100-те велики дипломати, оставили следа в историята на човечеството. Именно той след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. подписва Санстефанския мирен договор, освобождаващ България от петстотингодишно османско владичество. Благодарение на него не само България, но и Сърбия, Черна Гора и Румъния стават независими държави.

Популярният у нас Николай Павлович Игнатиев е човекът, който начертава българските граници и подписва в Сан Стефано мирния договор, откриващ пътя към независимостта. Неговата роля в създаването на Санстефанска България е безспорна, затова името му се слива с националните стремежи на българите.

Литография - подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г.


През септември 1876 г. в Ливадия е утвърден доклад на граф Игнатиев, с който се определя бъдещият национален и държавен статут на България. "Настъпи времето, когато сме длъжни на дело да помогнем на българския народ. България трябва да стане автономно княжество със свой национален държавен апарат и своя национална армия", се казва в документа.

Дали Графа ще стане улица "Самоковска" зависи единствено от Столичния общински съвет. А със сигурност, ако се стигне до официално разглеждане на въпроса на сесия на СОС ни чакат остри политико-исторически дебати и сблъсъци.

Снимки: АГНЕС МЕТОДИЕВА