„Грижа и изцеление“ събира шест художнички в галерия „Васка Емануилова“

"Грижа и изцеление“ е заглавието на последната част от трилогията, курирана от Галина Димитрова („Страх и любов“, 2023, и „Срам и вина“, 2024 г.). Изложбата ще бъде представена между 26 юни и 31 август в столичната галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия.

В изложбата участват шест художнички от различни държави и културни контексти: Боряна Венциславова (България/Австрия), Виргиния Захариева (България), Ева Тенева-Зайкоф (България), Петя Иванова (България/Германия), Рашел Лабасти (Франция/Белгия) и Селма Селман (Босна и Херцеговина). Първите четири създават ново произведение за изложбата, а другите участват с готова творба, която изразява даден аспект на взаимовръзката грижа–изцеление, посочват организаторите.

От екипа отбелязват, че в изложбата се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения. „В нея насочва погледа към жената, с която свързваме основно грижата за деца, семейство и други хора в нужда. Жената носи стигмата на патриархата да бъде основен носител на тази грижа, но задаваме ли си въпроса какво ѝ носи тази отдаденост? Проектът обръща внимание върху това, че жената също има нужда от обгрижване, за да бъде пълноценна за себе си и за общността си личност“, казват те.

По думите им изцелението е другата позиция, в която жената има основна действаща роля като лечителка или помагаща на своите близки, покосени от болест и травма. В случая обръщаме погледа към изцелението на жената от онова, което ѝ тежи и ѝ пречи да бъде щастлива и пълноценна.

„Грижа и изцеление“ е част от специалната програма на галерия „Васка Емануилова“, посветена на 120-годишнината от рождението на скулпторката. Изложбата се осъществява с подкрепа на Софийска градска художествена галерия и фондация „Зингер-Захариев“, уточняват от екипа. 

Боряна Венциславова представя видео с ритуали за освобождаване от патриархалните и културни ограничения, форми на сегрегация, дискриминация и хомофобия. 

Видеоарт творбата на Виргиния Захариева се занимава с трансформиращата сила на смъртта в посока освобождаване и любов към себе си. Включено е и нейно стихотворение-манифест по темата.

Инсталацията на Ева Тенева-Зайкоф отдава почит на жените в нейния род, които ѝ служат за пример в „грижата за духа“, която се предава през поколенията.

Петя Иванова представя три „емо-екзо“ тела и една поема, които изследват лечението като метафора и материална практика за освобождаване, преход и предефиниране.

Скулптурната инсталация на Рашел Лабасти изследва напрежението между привързаност и ограничение, власт и крехкост.

Проектът на Селма Селман представя грижата на детето за родителя и превъзмогване на ограниченията, наложени от специфична етническа и културна общност.