„Казаларската царица“ – триумф на Иван Вазов, се завръща

Три хиляди екземпляра почти се изчерпват за по-малко от три месеца. Така започва читателската история на „Казаларската царица“, публикувана в началото на август 1903 година. В писмо от 23 октомври същата година до хърватския си преводач Фран Гундрум-Ориовчанин Иван Вазов определя успеха като „небивал“ и съобщава, че предстои ново издание.

Днес, след дълго отсъствие в книжарниците, романът излиза с невероятно оформление в духа на новото време с логото на  „Престиж буукс“ – покана да преоткрием една от забележителните любовни истории в българската класика, в която женската независимост се сблъсква с властта на безмилостното обществено мнение. Цената на красивия том с така любимите на младите хора цветни порезки отстрани, е само 8,80 евро.

В „Казаларската царица“ Иван Вазов се обръща към надеждите, с които човек прекрачва в любовта, и към разочарованията, които я съпътстват, и за които рядко е подготвен. Семейните очаквания, общественото положение и чуждите присъди проникват дори в най-интимните отношения, а красивите думи за свобода невинаги означават готовност да поемеш отговорност за другия.

В центъра на романа са сестрите Милка и Цонка Хрусанови. Различни по характер, и двете търсят щастието си в България на прага на XX век, когато образованието и новите идеи разширяват възможностите пред жените, но самостоятелният избор продължава да среща съпротива.

Цонка работи като учителка в Казалар. Млада, жизнена и обичана от децата, тя получава необикновеното си прозвище след любителско театрално представление, организирано за набиране на средства за книги за бедните ученици. Играе царица Тамара в историческа драма и впечатлява публиката толкова силно, че за местните хора остава „царицата“.

Но всеобщото възхищение не може да я предпази от личната драма. Връзката ѝ с Пенчо Трайчев поставя на изпитание доверието ѝ и разкрива колко голямо може да бъде разстоянието между свободомислието на думи и почтеността на дело. Междувременно отношенията на Милка с инженера Христо Бранков преминават през гордост, съмнения и различни представи за съвместния живот.

Около тези лични истории Вазов разгръща пъстра картина на следосвобожденска България. Столични амбиции и провинциални нрави, стремеж към независимост и страх от неодобрение определят постъпките на героите. Обществото охотно обсъжда напредничавите идеи, но трудно се разделя с установените предразсъдъци. Напрежението между заявени убеждения и действително поведение придава на романа острота, която се усеща и днес.

Любопитна история свързва написването на книгата със Стражица. Според местно предание, във влака по линията София – Варна Вазов се запознал с инженер, който му разказал за любовта си към местна учителка. Този разговор се свързва с вдъхновението за отношенията между Бранков и Милка. Макар срещата да остава документално непотвърдена, Стражица пази спомена за нея: според същата публикация по предложение на историка Хараламби Проданов през 70-те години на миналия век улица получава името „Казаларска царица“. Тя преминава през градския парк и води към гарата.

Още с появата си романът привлича интерес и извън родината. Увлечен от прочетеното, Фран Гундрум започва хърватския превод още преди да поиска разрешение от Вазов. Чешкият превод на Владимир Шак излиза през 1903 г. По-късно писателят преработва произведението в пиеса, а на 10 ноември 1911 г. „Казаларската царица“ дебютира на сцената на Народния театър в постановка на Павел П. Ивановски.

„Казаларската царица“ предлага среща с Вазов като наблюдател на личните драми – внимателен към човешката уязвимост и ироничен към претенциите за непогрешимост. Повече от век след появата си „Казаларската царица“ ни връща към общество, в което доброто име на една жена зависи от чуждите думи. Променили са се нравите и възможностите за избор, но остава въпросът колко сме склонни да разберем от една човешка история, преди да произнесем присъдата си.

Романът "Казаларската царица" на Иван Вазов вече е наличен в добрите книжарници в цялата страна. Можете да го купите и от сайта на издателството ТУК