„Ловци на COVID-19” почнаха работа в Белгия

В Белгия, поради липсата на политическо единодушие за въвеждане на приложение за смартфон за момента, болните, които наскоро са дали положителен тест за коронавирус, биват разпитвани по телефона, за да се установят лицата, с които са контактували. С това се роди една нова професия "издирвач на Ковид".

Тази сутрин около 60 души седят пред лаптопите си със слушалки на ушите, разпределяйки си обажданията на брюкселската платформа "Ен-Ало" (N-Allo), един от партньорските кол центрове на инициираната от правителството операция.

В страната с 11,5 милиона жители, където вирус взе вече над 9000 жертви, това "проследяване" се приема много сериозно, при положение че преди 15 дни властите разрешиха съвсем постепенно излизане от карантината, опасявайки се от нов взрив на пандемията.

Пиер Фурние, един от въоръжените със слушалки и маски служители на "Ен-Ало", обяснява, че "веднага се записал доброволец", като научил, че всеки от трите района (Фландрия, Валония и Брюксел) набира стотици сътрудници за тази необичайна операция, която има за цел да бъдат открити потенциалните носители на вируса.

"Искам да дам своя скромен принос в проследяването и изкореняването на пандемията, да допринеса за каузата", казва за АФП този 65-годишен жител на Брюксел.

Обикновено той е консултант на операторите на паркинги, съседката му по бюро пък е завършила криминология и е в процес на търсене на работа. Някои вече са работили в колцентрове, други са начинаещи в тази сфера. Тези хора са назначени на краткосрочен или временен трудов договор, със заплата "в съответствие с пазара" в сектора, според "Ен-Ало".

Задачата им е да се обаждат на хора с положителен тест и да са съставят списък на онези, с които те са се срещали в течение на 15 дни - периодът от двата дни преди появата на първите симптоми до седем дни след това.

Ако контактът е продължил повече от 15 минути и бил от разстояние под 1,5 метра, този близък или колега на болния е смятан за "лице с висок риск", когото друг "издирвач" ще има след това грижата да предупреди.

Целта е "да се ограничат кръговете на заразата, за да може малко по малко те да се "задушат" и да се напредне в излизането от карантината", обобщава Гладис Виле от службата "Мюнюалите Партнамют", която организира в Брюксел този вид втора бариера за превенция.

Виле обяснява, че ако до 24 часа лице, което е определено като "високорисково" (и трябва да се самоизолира за 14 дни), не бъде открито по телефона, се организира посещение в дома му, възложено на социални работници, парамедици или медици от "Бърза помощ".

"Откъслечна система"

"Там вече се изпращат професионалисти, които са свикнали да контактуват с пациенти и които знаят по няколко езика, това улеснява нещата", обяснява Виле, предвид това, че в белгийската столица живеят хора от 185 националности.

От 340 посещения в района на Брюксел от началото на операцията на 11 май, само в "20 до 30 процента" от случаите е имало отказ за сътрудничество, "за щастие - малцинство", казва представителката на службата.

"Много хора се страхуват да предоставят информация. Опитваме се да ги убедим, да им обясним, че тези данни ще се ползват единствено от нас", подчертава тя.

"Издирвачите" на първа линия са обучени да прилагат някои подходи за предразполагане на хората - успокояване, създаване на атмосфера на доверие, проява на съчувствие - независимо от възрастта на събеседника.

Болните, от своя страна, често са предупредени от личния си лекар, че ще бъдат потърсени за проследяване на контактите.

Те вече са изготвили списък на контактите, така че същност няма ефект на изненада, казва Фурние.

Понастоящем операцията е в стадий на сработване, болните дават средно "по едно-две имена", тъй като са се виждали с малко хора по време на двумесечната карантина, обясняват организаторите.

С постепенното отпадането на ограниченията обаче броят на контактите ще се увеличава, прогнозира Ксавие Бренез, генерален директор на служба "Мютюалите либр". Това означава, че и работата на издирвачите ще се увеличи пропорционално.

Що се отнася до мобилното приложение, Бренез продължава да смята, че то трябва да бъде едно допълнение към физическото проследяване, което "остава откъслечно и не дава възможност да се установят контактите на обществените места или в обществения транспорт".