„Мяра“: 52% от българите ги е шубе от Иран
В същото време остава значим дял, който не усеща пряка връзка между регионалната криза и националната сигурност
Мнозинството българи възприемат конфликта в Иран и Близкия изток като реален риск за България. Но когато въпросът опре до личната сигурност, отговорите стават по-предпазливи и колебливи. Това показват данни от независимо изследване на социологическата агенция „Мяра“.
Проучването е част от редовната изследователска програма на агенцията. То е проведено „лице в лице“ с таблети в периода 7–16 март 2026 г. сред 809 пълнолетни български граждани.
Рискът за България: мнозинство вижда заплаха
Според данните 52,3% от анкетираните смятат, че конфликтът в Иран и Близкия изток представлява реална заплаха за страната. Близо 30% са на противоположното мнение и не виждат такава заплаха. Други 18,6% се колебаят и не дават категоричен отговор.
Разпределението очертава ясно мнозинство, което следи събитията и допуска последствия за България. В същото време остава значим дял, който не усеща пряка връзка между регионалната криза и националната сигурност.
Личната заплаха: повече несигурност и колебание
При въпроса дали конфликтът е заплаха „за мен лично“ се вижда по-голяма неувереност. 30,7% са съгласни с твърдението, че има реална лична заплаха. 44,6% обаче заявяват обратното и не приемат конфликта като риск за себе си.
Около една четвърт от запитаните не могат да преценят. Социолозите отбелязват, че именно тази тема отключва повече колебание. Това подсказва, че част от обществото различава националния риск от личното усещане за сигурност.
София е по-тревожна, младите по-често се колебаят
Данните сочат и различия по групи. Най-младите участници по-често се затрудняват с категоричен отговор. А усещането за заплаха за страната изглежда по-силно в столицата, отколкото в по-малките населени места.
От „Мяра“ посочват, че това може да има обективни причини. Възможно е да се дължи и на по-висока концентрация на политически активни и ангажирани групи в София. Такива среди следят по-отблизо международните процеси. Те по-често ги свързват с вътрешни рискове.
В обобщение, изследването показва двойна картина. Има доминиращо усещане за риск за държавата. Но личната тревога остава по-ограничена и по-неясна за значителна част от обществото.
