„Номадленд” спечели „Златен лъв” във Венеция
Филмът „Номадленд“ или иначе казано „Земя на чергари“ на американската режисьорка с китайски корени Клои Дзао спечели Голямата награда „Златен лъв“ на 77-то издание на кинофестивала във Венеция. Лентата е нещо като фреска на американския номадски дух, който открай време следва миграцията на сезонната работна ръка.
Главна героиня на това „роуд муви“ е шейсет годишната Ферн - роля, изиграна блестящо от холивудската звезда Франсис Макдорманд. Жената е загубила своя съпруг и целия си предишен живот след икономическия колапс на родното й земеделско градче в щата Невада. И решава да започне нов в кампер, винаги на път и далеч от „конвенционалното“ битуване в забравените кътчета на Америка.
За съжаление надеждите на Италия за награда поне за един от представените в конкурсната програма три филма бяха попарени от журито с шеф установилата се в Холивуд австралийска звезда Кейт Бланшет.
Защото тя и нейните колеги дадоха втория престижен приз на фестивала – специалната награда на журито на лентата на Андрей Кончаловски „Скъпи другари“, разказваща за кървавото потушаване на стачка в някогашния Съветски съюз. Другата състоятелна награда на съдниците на филмовата надпревара отиде при мексиканския режисьор Мишел Франко, който си я заслужи с лентата „Нов ред“.
Призът за най-добър чуждестранен филм, който във Венеция се нарича „Нови хоризонти“ бе присъден на „Западна земя“ на иранския режисьор Ахмад Бахрами.
Все пак за домакините на десетдневния филмов маратон остава утехата на приза за най-добра мъжка роля – купата „Волпи“, която тази година прегърна може би най-популярния и продуктивен в момента италиански актьор Пиерфранческо Фавино.
Той си заслужи признанието с участието си в лентата „Отче наш“ на режисьора Клаудио Ноче, разказваща за отношенията между децата на палачите и на техните жертви от годините на левия и десет тероризъм в Италия. Купата „Волпи“ за най-добра женска роля завоюва -британката Ванеса Кирби за представянето си в лентата „Парчета от една жена“.
Иначе 77-то издание на кинофестивала във Венеция премина под сурдинка, но според феновете на седмото изкуство и кинокритиците важното е, че той все пак се случи. И със сигурност ще бъде запомнен като първата голяма филмова проява в ерата на коронавируса с всичките й добри неща и кусури. Като например този, че поради липсата на наводняващите обикновено Венеция американски звезди, вниманието на публиката и медиите сега трябваше да привличат с щуротии италианските им колеги. Като със сигурност дълго ще се помни предългата страстна лесбо-целувка на „червения килим“ на две второстепенни актриси, които трябваше да бъдат укротени от охраната.
