„Парадокс на затлъстяването“: По-високото тегло удължава живота след диагноза деменция

Затлъстяването в средна възраст е съществен рисков фактор за развитието на деменция в по-късен етап от живота, но връзката между двете състояния може да е по-сложна, отколкото се смяташе досега.

Изследователи от САЩ и Канада са открили доказателства, че по-високото телесно тегло се свързва с по-продължителен живот след поставяне на диагноза деменция, съобщава уебсайтът „Science Alert“.

Резултатът е изненадващ предвид многобройните здравословни проблеми, свързани със затлъстяването – от високо кръвно налягане до различни видове рак. Откритието обаче може да помогне на специалистите да разберат по-добре развитието на деменцията и възможностите за забавяне на нейното прогресиране.

Изследователският екип е анализирал здравните досиета на 4523 възрастни американци на възраст 51 и повече години. В началото на проучването участниците не са страдали от деменция, но впоследствие са развили заболяването.

Въз основа на индекса на телесната маса, измерен в началото на изследването, участниците са разделени в четири групи: с нормално тегло, с наднормено тегло, със затлъстяване от първа степен и със затлъстяване от втора или трета степен.

Проследяването е продължило до 20 години. Резултатите показват, че хората с нормално тегло са били значително по-склонни да починат по-рано.

„Това не означава, че пациентите с деменция трябва да се стремят към наднормено тегло или затлъстяване, тъй като нашето проучване не е предназначено да изследва този въпрос“, заявява Вирджиния Чанг, изследовател в областта на поведенческите науки от Училището по глобално обществено здраве към Нюйоркския университет.

„Резултатите ни обаче показват, че състоянието на теглото може да бъде полезен прогностичен показател за преживяемостта към момента на диагностициране на деменцията. Те подкрепят и схващането, че храненето е ключов фактор за здравето и жизнеспособността на хората с деменция.“

В сравнение с участниците с нормално тегло, при хората с наднормено тегло рискът от смърт през периода на проследяване е бил с 16% по-нисък. При диагностицираните със затлъстяване от първа степен намалението е 27%, а при тези със затлъстяване от втора или трета степен – 22%.

При анализа изследователите са отчели и други съществени фактори, влияещи върху смъртността, включително пол, образование, раса и етническа принадлежност, тютюнопушене и наличие на други хронични заболявания.

Екипът е проверил и дали резултатите може да са повлияни от систематични грешки в изследването. Например учените са анализирали историята на теглото на участниците, за да установят дали някои от хората с нормално тегло преди това са били с наднормено тегло, но са отслабнали вследствие на влошено здраве. Подобна загуба на тегло би могла да ги направи по-уязвими. Установените зависимости обаче са се запазили и след тези проверки.

„Тъй като резултатът донякъде противоречи на очакванията, важен въпрос е дали той не се дължи просто на систематична грешка“, заявява геронтологът Юан Джан от Училището по обществено здраве „Мейлман“ към Колумбийския университет.

„Нашите анализи показват, че основните източници на систематични грешки, които изследвахме, не обясняват предимството по отношение на преживяемостта, свързано с по-високото телесно тегло.“

Следващият въпрос е защо съществува тази на пръв поглед нелогична зависимост.

Засега няма категорично обяснение, но изследователите предполагат, че деменцията може да кара хората да пропускат хранения или да забравят да се хранят. При хората с по-големи резерви от телесни мазнини или мускулна маса това би могло да има по-малко неблагоприятни последици.

„Храненето може да бъде сериозен проблем за хората с деменция“, обяснява Чанг. „Те могат да страдат от загуба на телесна маса и неспособност да се хранят. Това може да се дължи на промени в механизмите в мозъка, които регулират хранителното поведение, водещи до загуба на апетит и инициативност, повишен разход на енергия и затруднения при самостоятелното хранене.“

Това не е напълно нова концепция. Подобен феномен, известен като „парадокс на затлъстяването“, е наблюдаван и при сърдечни и бъбречни заболявания.

За да се изяснят причините за установената зависимост, ще са необходими допълнителни изследвания, които проследяват промените в теглото и хранителните навици на пациентите във времето.

Засега резултатите не доказват пряка причинно-следствена връзка и не може да се заключи, че именно по-високото тегло удължава живота на хората с деменция. Данните обаче показват, че състоянието на теглото може да бъде важен показател при оценката на прогнозата за тези пациенти.

„Макар механизмите, които стоят в основата на тази зависимост, все още да не са напълно изяснени, резултатите показват, че състоянието на теглото към момента на диагностициране може да служи като полезен прогностичен показател наред с останалите фактори“, посочват изследователите.