„Реставратори“: Александруполис изчисти всичко българско
И в края на лятото по централните улици на Дедеагач най-честата чужда реч, която се чува, е българската. Но колко ли от българите знаят за трагичната съдба на своите предци, и че минават покрай храмове, чието минало е напълно заличено?
В този град, който днес се нарича Александруполис, се намира един от най-красивите български възрожденски храмове – старата българска църква "Св. Кирил и Методий“, която е осветена преди точно 130 години.
Днес външният й вид е непокътнат, няма следи от никакви разрушения, но всичко българско е заличено – стенописи, икони, църковни принадлежности, надгробни плочи, списъци с дарения, книжнина - всичко е унищожено.
Първите посегателства започват между двете световни войни, но през 1955 г. започва изтриването и на последната запетайка, която напомня, че този храм е български и е носел името на светите братя Кирил и Методий.
И днес вътре продължават да се извършват "реставраторски“ дейности.
Репортер на БГНЕС попита иконописец дали се намираме в стария храм, в който преди повече от век е бил български. Художникът широко отвори очи и онемя, повдигна рамене, и след 10-ина секунди на тежък смут отговори на английски "I don’t know“.
В началото на 20-и век мнозинството от населението според всички международни статистики е било българско, после гръцко, и на трето – турско. В града се намира и красивият морски фар, който е считан за втори в Европа, той е на крайбрежната ивица в перфектно състояние и стърчи гордо на пристанището.
Именно това пристанище от пролетта насам е превърнато в едно от основните за прехвърляне на войски и военна техника, предимно американска, в посока Украйна. Оттук минават бронетранспортьори, танкове и всякаква друга военна техника. Всеки би се запитал защо е избрано това малко пристанище за толкова сложна и отговорна логистична мисия: И отговорът е прост: по този начин се заобикаля минираното Черно море, и така техниката минава през България и Румъния до крайната си дестинация.
В Дедеагач, който през лятото живее основно от продажбата на сувенири и туризъм, тази година за кратко време в града изчезнаха яйцата, пилешкото месо и цигарите. Това се случи по време на няколкодневния престой на американските войски, които кацнаха в града: това е една от закачките, която местните хора разказват в почти всяко едно кафене.
Пристанището в момента се разглежда и като една възможност в бъдеще да бъде превърнато в енергиен център, където да се построят два LNG терминала, които да снабдяват Гърция, България и Сърбия, както и други страни от Ютоизточна Европа с газ.
