„За кого бие камбаната” с първо издание на български
„Голям посетител на дами, голям любител на пиесите и голям съчинител на остроумни стихове” – такъв е младият Джон Дън в спомените на съвременниците си отпреди няколко столетия. Днес е икона за мнозина заради посланието си „За кого бие камбаната”.
Никой човек не е остров изцяло за себе си; всеки човек е къс от континента, част от сушата. Ако морето отмие бучка пръст, Европа ще стане по-малка, както и ако отнесе някоя издадена канара или имението на твои приятели, или пък твоето собствено. Смъртта на всеки човек ме смалява, защото аз съм част от човешкия род. И затова никога не пращай да узнаят за кого бие камбаната; тя бие за теб.
Тези редове са част от „Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на моята болест”, които Джон Дън издава през 1624 г., след като оцелява след тежка болест. Първото издание на книгата в превод на проф. Александър Шурбанов излезе тези дни със заглавие „За кого бие камбаната” с логото на „Лист” и корица от Милена Вълнарова.
Проф. Александър Шурбанов е най-добрият познавач на творчеството на Джон Дън в България
Смъртта е централна тема за проповедите на Джон Дън (160 от тях са запазени до днес), и най-вече за неговото върхово постижение в прозата, „Богопосвещенията“. „Преминал сам през срещата лице в лице със смъртта, в тази дълбоко лична, но и философско обобщителна книга Дън конципира разрушаването на земния живот като неразделна част от нашата участ, породена от несъвършенството на човешката природа и призвана да преодолее това несъвършенство в продължаващото битие на духа.
Тук есеистиката със своята богата метафоричност се извисява до художествената концентрация и ударното въздействие на поезията. Неизкушеният читател на ярки извадки от тази книга нерядко ги взема за стихотворни текстове.”, пише проф. Шурбанов. Богопосвещенията са най-често издаваното и цитирано произведение в проза на големия поет, неговото духовно завещание, отбелязва в послеслова проф. Шурбанов.
Според него истинското проникване в творчеството на Джон Дън е процес, който далеч не е приключил.
Корицата и художественото оформление на книгата са дело на Милена Вълнарова.
