Бедността има своето местонахождение - селата

България продължава да е страната с най-висок риск от бедност или социално изключване в Европейския съюз. През 2025 г. в тази група попадат 29% от населението, или близо 1,9 млн. души, при 21% средно за ЕС.

Бедността обаче не е равномерно разпределена нито между регионите, нито
между различните групи от населението. Новите данни на Евростат показват, че рискът зависи силно от мястото на живеене, образованието и участието на пазара на труда.

По статистически райони най-висок риск от бедност или социално изключване и през 2025 г. има в Югоизточния район – 33%, следван от Южния Централен – 31%.

В Северозападния район, който традиционно се свързва с икономическо изоставане, стойността на индикатора е 29%. Това напомня, че ниският БВП и високият риск от бедност не са едно и също: последният отчита не само доходите, но и материалните и социалните лишения и ниската заетост в домакинствата.

Още по-показателни са различията между групите от населението и през 2025 г.: Мястото на живеене има огромно значение. В България 40,8% от хората в селските райони са в риск от бедност или социално изключване при 20,9% в големите градове. Това е най-високата стойност в ЕС, където различията между типовете населени места са изключително малки (средно за съюза 21,4% срещу 21%).

Образованието е силно свързано с риска от бедност. В България 60% от хората с основно и по-ниско образование са в риск от бедност или социално
изключване при 25% от завършилите средно и едва 11% от висшистите.

Разликата е повече от пет пъти между най-ниската и най-високата
образователна група. В ЕС тези дялове са съответно 34%, 19% и 10%.
Работата е най-силната защита срещу бедност, макар и не абсолютна. В
България 43% от безработните са в риск от бедност или социално изключване срещу 16% от заетите.

В ЕС тези стойности са съответно 31% и 11%. Тези зависимости са особено важни за България. Данните отново показват, че ниското образование ограничава възможностите за намиране на работа, а липсата на заетост увеличава риска от трайно оставане с ниски доходи.

Проблемът се задълбочава в населени места, където възможностите за работа и достъпът до качествено образование са ограничени.

В тази връзка политиките за намаляване на бедността не могат да се изчерпват със социалните трансфери. Подпомагането има важна роля за най-уязвимите, но трайното намаляване на риска изисква възможности за самостоятелни доходи и икономическа активност.

Първата задача е образованието. Необходим е по-добър обхват на децата в
предучилищното и училищното образование, особено в уязвимите общности и малките населени места.

В област Сливен, част от най-рисковия Югоизточен район, обхватът на децата в детските градини е под 73% (при 90% в страната), а в прогимназиалното образование – под 80% (отново при 90% в страната).

Също толкова важно е децата не просто да присъстват в училище, а да
придобиват реални знания и умения. Ранното напускане на образованието и
слабите образователни резултати създават предпоставки за бъдеща бедност.

Втората задача е включването в заетост. Това означава по-активна работа с
хората извън пазара на труда, професионална квалификация, подкрепа за
преодоляване на конкретните пречки пред започването на работа и по-добра връзка между обученията и търсените от работодателите умения.

Активната политика в България почти изцяло се изчерпва до субсидираната
заетост, което не допринася в голяма степен за повишаването на конкурентоспособността на безработните и възможността за последващо
включване на пазара на труда.

Третата задача е ученето през целия живот. Образованието не приключва с
дипломата, а възможността за придобиване на нови умения е особено важна за хората с ниска квалификация и несигурна заетост.

През 2025 г. едва 6% от българите са участвали във формално или неформално образование и обучение, което е вторият най-нисък резултат в ЕС (среден за съюза – 14%).

В тази връзка е необходимо работодателите да имат по-голяма роля при определянето на съдържанието на обученията, а самите те да се оценяват не по броя участници, а по това дали водят до придобити умения, работа и по-високи доходи.

Бедността има адрес, но и разпознаваеми рискови фактори. Географията
показва къде проблемът е най-сериозен, а образованието и заетостта
очертават основните възможности за неговото преодоляване. За трайно
намаляване на бедността и риска от бедност връзката между ниското
образование, слабите умения, липсата на работа и ниските доходи трябва да се прекъсне.