Бедността (не) е порок

Три невинни създания бяха изведени от семейството им и към момента са настанени в дом. Димитринка, Мария и Мартин сега растат, далеч от порутената си къща, лишени от майчина грижа и бащина опора. Не е лек животът на Марияна Лукарова и Димитър Калаксъзов от петричкото село Кърналово. Тя разчита само на детските надбавки, които получава месечно, а той ходи да помага в близка оранжерия срещу някой лев. Изкарват, колкото да съществуват. А са добри хора, много добри. И много обичат децата си.

Да, работа на социалните служби е да направи така, че децата да не бъдат лишавани от нужните условия за живот. В родната им къща течаща вода от години няма. Пет човека са делили до скоро две малки легла. Живели са по този мизерен начин - без да се оплакват, щастливи, че са заедно. Излъчените кадри по телевизията са не просто покъртителни, те са ужасяващи. Трудно е да си представим, че в 21 век подобна мизерия е начин на живот в европейска държава – без канализация, без мебели, без прозорци и врати.

Вина тук не може да се търси, защото родителите нито са лентяи, нито са безотговорни. Те са сторили всичко по силите си, за да дадат на децата си колкото и каквото могат. Държавата ще им върне рожбите, след като условията в къщата станат нормални. Това вече се случва благодарение на десетки хора от селото, които не желаят имената им да стават обществено достояние.

Защото благотворителност се прави със сърце, не с горделивост. С всеки изминал ден желаещите да помогнат стават все повече и съвсем скоро къщата ще придобие вид. Трагичното е, че когато децата се върнат у дома, майката ще продължи да разчита на мизерните 160 лева детски надбавки, а баща им все така ще се бори за оцеляването на всички, работейки наоколо, каквото Бог дал. Наоколо е пусто и празно. Наоколо работа едва се намира и това сигурност няма скоро да се промени.

Оптимистичното е, че Димитринка, Мария и Мартин ще се усмихват отново, а родителите им ще могат пак да ги прегръщат в собствения им дом. Там любовта наистина е по-силна от всичко. Знаят го отлично онези, които сега помагат това да се случи.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg