Без внос само София ще изяде БГ домата за 14 дни

Правителството вмени на търговските вериги задължението да  предлагат на клиентите си българска продукция от местни производители. Решението е опит да се тушира напрежението около реализацията на пресни плодове и зеленчуци, месни, млечни и други продукти след затварянето на откритите пазари заради коронавируса. То обаче е доста безсмислено, защото такава продукция просто няма, пише "Марица". 

От Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция /БАПОП/ напомнят, че през този сезон българското производство се свежда единствено до краставици, отскоро домати, марули, репички, зелен лук и зелен чесън. Към този асортимент има малки количества ранно зеле, както и късно зеле от миналата година. Последният оперативен анализ на Министерство на земеделието сочи, че до момента са реколтирани едва 20 ха /200 дка/ оранжерийни домати и 52 ха /520 дка/ оранжерийни краставици, като произведената продукция възлиза съответно на 167 тона и 1449 тона. Засадените площи със зеле са 30 ха /300 дка/.

Статистиката на потреблението показва, че само София ще изяде всички количества оранжериен български домат за две-три седмици. Още по-тревожна е ситуацията с полските зеленчуци. У нас такива почти не се отглеждат, а преработвателите от години не разчитат на родна суровина и внасят заготовки за лютеници и кетчуп от Китай. 

Търговските вериги често са обвинявани, че толерират вноса и не желаят да работят с българските производители. Те обаче обясняват, че за това си има пазарни причини - родните зарзавати са сезонни и се прибират за броени седмици в годината, а клиентите пазаруват съответните продукти ежедневно. У нас няма създадени действащи организации на производители, логистични бази и обща пазарна политика на земеделците от отделните сектори.

Въпреки милиардите, налети в българското земеделие под формата на инвестиционни субсидии от европейските фондове и директните плащания за обработване на площите, родните фермери са все така неконкурентни и не успяват да отговорят на изискванията на големите вериги. 

В нормална ситуация политиката на национален протекционизъм е забранена в ЕС, но извънредната ситуация с коронавируса позволява на правителството да вземе мерки, които да защитят родните фермери. Истината обаче е, че единствените потърпевши от затварянето на пазарите са производители на пресни зеленчуци и разсад, които нямат договори за изкупуване, ​​както и тези, които са в сивия сектор.

Масова практика обаче е, фермери, които предават продукцията си в хипермаркети, но не могат да изпълнят изискванията за количествена партида, да изкупуват ​стока от по-малки стопани. Това обаче не е решение за производителите и тук идва големият проблем за липсата на кооперативи, както е на Запад.

Там фермерът има ангажимент само да произвежда и не мисли за реализацията, коментират от Националната служба за съвети в земеделието. В България този модел дълго време не се приемаше, тъй като се свързваше с бившите ТКЗС-та и производителите не искаха да припознаят групите или организации на производители като по-добра възможност за производство и реализация. Едва след пускането на Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“ от ПРСР се наблюдава интерес. По данни на МЗХГ към януари 2020 г. признатите групи и организации на производители са 75 - при едва 5 преди няколко години. Интересът към мярката е от всички сектори в земеделието и  животновъдството, но все още не е дала реални пазарни резултати и агросекторът, когато става дума за производство на зеленчуци и плодове, е все така неконкурентен. 

Европейските субсидии изкривиха дълбоко българското земеделие, като ни превърнаха във фуражна страна. Сега очакваме да видим дали коронавирусът ще го изправи.