Бездънна яма! Милиони потъват в строителство на стадиони у нас

"В последните години доста стадиони се построиха у нас. И то без да има нужда в определени населени места - защото нито има отбор, който да играе на професионално ниво, нито пък има толкова голямо население. С помощта на средства от Европейския съюз в много български градове са построени стадиони, които или вече се нуждаят от ремонт, или са пред разрушаване", пише германското издание „Тагесшау”.

Лекоатлетическа тренировка на стадиона в Костенец. На мястото на обичайната тартанова настилка върху пистата се вижда мръсна червена гума, пълна с дупки. Огромни парчета от нея могат лесно да се откъснат, затова 16-годишната Габриела трябва да внимава много при 100-метровия спринт.

Тя признава, че й е много трудно. На практика е невъзможно да се тренира на пистата – въпреки шпайковете състезателите често се подхлъзват, оплаква се младата спортистка.

Пистата на стадиона не е овална, както е обикновено, а четириъгълна. И това не е всичко. В единия от ъглите младите състезатели трябва да заобикалят висок бял стълб и табло с бушони.

Затова по време на бягане те скъсяват трасето.

„Ако трябва да направим една обиколка, тичаме през тревата, за да вземем завоя”, обяснява пред медията Габриела.

Костенец не е просто някакъв български спортен клуб. Там, например, работи бившият треньор на Йорданка Донкова – българската световна и олимпийска шампионка на 100 метра с препятствия.

Младото поколение продължава да печели медали, но съществуващата сериозна опасност от нараняване на спортистите притеснява треньорката Добромира Пенчева.

Тя е облечена в анцуг в зелено и бяло и е особено внимателна около голямата трибуна. Защото има опасност покривът да се срути върху главите на посетителите, казва слабата тъмнокоса жена.

„Виждате, че дъските са разхлабени. Моят колега – треньор по футбол, се опитва да ги свали с топките, за да не ударят децата, когато паднат от само себе си”, споделя Пенчева.

Футболно игрище в Костенец изглежда наред. Иначе стадионът се нуждае от сериозен ремонт. При това през 2014 г. по груби изчисления за цялостното обновяване на стадиона са похарчени над 2 млн. евро европейски средства. След което той изглежда по-зле, отколкото преди ремонта.

"Към четириъгълната писта се прибавят счупени асансьори и зала за фитнес с разрушен под. Фирмата, извършила ремонта, не може да бъде открита", споделя Пенчева. Тя смята, че става въпрос за корупционна схема.

„Мисля, че по-голямата част от парите са откраднати, след което е направено каквото може с остатъка от средствата. Има трева за футболното игрище, но за лекоатлетите не е направено нищо”, казва треньорката.

Лекоатлетите са принудени да тренират в съседната Долна Баня, където има голям стадион с футболно игрище и добра тартанова настилка.

Друг “голям” футболен стадион има в Лесичово. На трибуните има около 80 човека, които подкрепят отборите от регионалната лига.

През последните години в страната са построени много стадиони, от които никой няма нужда, смята журналистът Георги Филипов.

За професионалния футбол след 60-те години (на миналия век – бел. ред.) в големите градове не е построен нито един стадион. За сметка на това се появиха много малки стадиони по селата, в които обаче няма хора.

Причината за това е много проста – стадионите са финансирани по проекти на ЕС за развитие на селските райони. А тези проекти трябва да съдържат някакъв спортен елемент.

Според Филипов, това е предпоставка за злоупотреба със средства, тъй като България има огромен проблем с корупцията.

По време на обиколката из разнебитения стадион в Костенец, треньорката Пенчева почуква по кухата външна стена и в ръцете ѝ пада парче от нея.

Стената е направена от ПДЧ-плоскости. Година след приключването на ремонта всичко е започнало да се разпада.

Разбитият стадион в Костенец принадлежи на общината, която била подала жалба срещу фирмата-изпълнител.