Тръмп прави нова Ялта за да гепи "ЛУКОйл"

ИЛИЯН ВАСИЛЕВ*

Тръмп напълно съзнава, че сделката с руския дизел е несръчен опит да издейства бъдеща гаранция за Путин срещу украинските удари по руските нефтопреработвателни заводи. Но това далеч не е краят на безумието.

Тръмп е одобрил и сделката на Боели с близки до семейството му „инвеститори от Залива“ за международните активи на „Лукойл“ - сделка, която, според тази логика, отново е инициирана от Путин. Ако не сте разбрали това е нова Ялтенска сделка, с която Тръмп ни оставя в орбитата на Кремъл, чрез сделка, която е изцяло плод на бизнес инжинеринг на Москва.

И тук топката вече е в полето на ЕС и Великобритания. Не е сигурно, че те ще признаят сделката или ще дадат необходимите разрешения. Не е сигурно и че Зеленски ще се съобрази с номера, който Тръмп се опитва да му скрои зад гърба му, договаряйки се с Путин и няма да напада НПЗ на Русия. Да не забравяме, че Зеленски има одобрение два пъти?! по голямо от това на Тръмп в самите САЩ.

На украинците най-малко им е до тревогите на Тръмп за цената на дизела в САЩ преди междинните избори - особено след терористичните атаки на Путин, който стреля по всичко, което се движи. Още по-малко са длъжни да жертват военните си интереси, за да помогнат на американския президент да компенсира последиците от собствената си неразумна политика спрямо Иран.

За сведение на онези, които смятат, че става дума само за далечни геополитически маневри, пратеник на Тръмп беше в България преди седмица именно по темата за енергийните активи и сделките с „Лукойл“. Проведени бяха срещи на най-високо равнище. България очевидно е част от по-широката картина.

Тръмп трябва да се сърди единствено на себе си, че вече разполага с твърде малко лостове за натиск върху Зеленски. Каквото и да предприеме, най-тежките инструменти вече бяха използвани: спиране на доставките на ракети и ограничаване на достъпа до Starlink за украински операции навътре в Русия срещу военни цели. След подобни действия Вашингтон трудно може да разчита, че Киев ще се съобразява с американските вътрешнополитически приоритети.

Има и още един фундаментален проблем: изобщо не е сигурно, че руските количества дизел ще доведат до осезаемо понижение на цените в САЩ. Първо, те трябва да бъдат произведени, натоварени на танкери и доставени. А наличието им не е гарантирано, защото самата Русия изпитва недостиг на дизел и ограничава износа си.
Така че обещаното облекчение за американските потребители може да остане само на хартия.

Равносметката засега: нито гарантиран дизел, нито сигурна сделка за „Лукойл“, нито доказан политически дивидент. За сметка на това - сериозен риск за американската репутация и нови основания за съмнения доколко външната политика на Вашингтон се определя от националния интерес или от предизборната сметка.

Поредният ход, при който обещанията изпреварват реалността, а политическата цена може да се окаже по-висока от очакваната.

Илиян Драганов Василев е български дипломат, икономически експерт, писател и политически блогър. Той е най-известен с дейността си като посланик на България в Руската федерация в периода 2000 – 2006 г.