Тефлонът убива!

Готвенето в нераждаеми съдове с това покритие може да предизвика рак на черния дроб

Здраве
13:05 - 20 Ноември 2026
833
Тефлонът убива!

Слабо проучени химикали от групата на така наречените „вечни“ са свързани със значително повишен риск от рак на черния дроб, особено при хора с генетична предразположеност към омазняване на този орган.

Това показва ново изследване на учени от Медицинското училище „Кек“ към Университета на Южна Калифорния, публикувано в списание Environmental Health Perspectives.

Проучването установява, че участниците с най-висока концентрация на две вещества - PFHpA и PFNA - в кръвта имат между два и два и половина пъти по-високи шансове за развитие на рак на черния дроб в сравнение с хората с най-ниски нива на излагане, пише БГНЕС.

Резултатите разкриват статистическа връзка, но не доказват, че химикалите сами по себе си причиняват онкологичното заболяване.

PFHpA и PFNA принадлежат към голямата група пер- и полифлуороалкилови вещества, известни като PFAS. Те се използват в стотици продукти, включително съдове с незалепващо покритие, опаковки за храни, устойчиви на петна текстилни изделия и противопожарна пяна.

Тези вещества са получили названието „вечни химикали“, защото се разграждат изключително бавно и могат да се задържат в околната среда и човешкия организъм в продължение на години или десетилетия.

Учените са анализирали кръвни проби на 223 души, които впоследствие са развили хепатоцелуларен карцином - най-разпространената форма на първичен рак на черния дроб.

Пробите са били взети средно 7,8 години преди поставянето на диагнозата. Резултатите са сравнени с тези на 223 души от контролна група, при които заболяването не се е развило.
 
Участниците са част от голямото американско изследване Multiethnic Cohort Study, което проследява над 215 000 души от различни етнически групи в Калифорния и Хавай от 90-те години на миналия век.

От общо 12 изследвани PFAS съединения учените са установили най-силна връзка с рака на черния дроб именно при PFHpA и PFNA.

„Тревожното в нашите резултати е, че най-силните връзки не са установени при старите PFAS вещества, които са най-добре проучени. Те се наблюдават при по-нови PFAS, за чието въздействие върху човешкото здраве разполагаме с много по-малко информация“, заяви водещият автор на изследването Джеси Гудрич.

Особено внимание учените отделят на взаимодействието между химикалите и генетичната предразположеност към метаболитно обусловена стеатозна чернодробна болест (MASLD), известна и като омазняване на черния дроб.

Това състояние е свързано с натрупването на мазнини в чернодробните клетки и може с течение на времето да доведе до сериозни увреждания, включително цироза и рак.

Изследователите са установили, че връзката между PFHpA и рака на черния дроб е значително по-силна при участниците с висока генетична предразположеност към омазняване на черния дроб.

При хората с ниска генетична предразположеност не е установена статистически значима връзка.

„Нашето изследване показва, че генетичните различия в начина, по който черният дроб обработва мазнините, могат да играят важна роля за определяне на индивидуалната уязвимост“, обясни Гудрич.

Според учените това е първото проучване, което изследва едновременно генетичната предразположеност и излагането на PFAS като фактори, свързани с риска от рак на черния дроб.

Изследването показва също защо вниманието на учените не трябва да се ограничава само до най-известните PFAS вещества, като PFOA и PFOS.

„Тези вещества са получили голяма част от научното и регулаторното внимание, но представляват само малка част от семейството на PFAS. Можем да пропуснем важни връзки със здравето на черния дроб, ако изследваме единствено химикалите, които вече познаваме най-добре“, предупреди професор Вая Лида Хаци.

Хепатоцелуларният карцином е заболяване с неблагоприятна прогноза, като петгодишната преживяемост е под 20%.

Учените смятат, че установяването на хора с едновременно високо излагане на PFAS и генетична предразположеност може в бъдеще да помогне за по-ранното откриване на заболяването.

Резултатите могат да послужат и за разработването на по-ефективни мерки за ограничаване на излагането на вредни химикали.

Изследователите подчертават необходимостта от допълнителни проучвания, които да установят по-точно как замърсителите, генетичните фактори и обмяната на мазнините взаимодействат при развитието на рак на черния дроб.