Майката на Даная напомня: Защитавате "Пирогов", но едно семейство е все така без детето си
Декларация от юристка на спешния институт взриви обществеността - не жали родителите на Росен, а репутацията на болницата
„АЗ СЪМ ПИРОГОВ!“, обявява гръмко юрист на болницата. А детето е мъртво, госпожо Мария Янева. Извинете, че започвам с този неудобен факт, вместо с аплодисменти за професионалната Ви принадлежност, трудовия Ви стаж и трогателната Ви привързаност към институцията. Така майката на покойната Даная Ани Стоянова се обърна към Янева - част от юридическия екип на спешния институт след изпълнената с патос декларация, отправена от нея в сряда в защита на докторите от болницата по казуса с починалото дете от Етрополе Росен.

Янева (в средата) се загрижи за репутацията на болницата, но не и за скръбта на родителите на детето
"Защото, докато Вие ни разказвате колко обичате „Пирогов“, едни родители трябва да се научат да живеят без детето си. Докато Вие защитавате достойнството на лекарите, едно семейство търси отговори. Докато Вие се тревожите кой утре ще отвори вратата на болницата, в един дом има врата, през която едно дете никога повече няма да влезе.
Но явно истинската трагедия, според внушенията във Вашия текст, не е само, че едно дете е починало. А че обществото е дръзнало да задава въпроси. Каква нечувана дързост! Гражданите искат обяснения! Родителите искат истина!
Обществото настоява за проверка! А институцията, вместо да отговаря, получава няколкостранична емоционална защита, гарнирана с професионална гордост, лични истории и предупреждения, че лекарите можело да напуснат.
И докато Вие заставате на амбразурата, доктор „15 лева“ отново не се вижда никъде. Удобно, нали? Други излизат отпред, други поемат публичния сблъсък, други пишат патетични декларации. А той? Дали не Ви използват като пушечно месо в една битка, която би трябвало да се води с документи и факти, а не с емоционални залпове?
Особено странна ми е позицията Ви като човек от гражданския сектор, свързан с организация с толкова хубаво име като „Искам бебе“. Защото би трябвало да знаете нещо съвсем простичко: не е достатъчно едно бебе да се роди. То трябва да има къде да бъде лекувано, когато порасне. Трябва да има болница, в която да получи навременна и адекватна помощ. Трябва да има система, която разпознава опасността, преди да е станало късно.
И ако организацията на спешната помощ има пропуски, децата са тези, които могат да платят най-високата цена.
Можете да напишете още десет декларации. Можете да разкажете още сто истории за лекарския героизъм. Можете да сложите хаштагове, да се снимате пред болницата и да организирате хор от възмутени защитници. Въпросите обаче си стоят", пише в отговор на Янева Стоянова.
И пита:
"Има ли в „Пирогов“ действаща система за триаж и приложена ли е тя при Росен? Кога точно детето е прегледано и оценено? Кога е установено, че състоянието му е тежко? Кога са започнали да се проследяват жизнените му показатели? Какво се е случвало с него в периода от пристигането му до приемането в шокова зала?
Това са въпроси, госпожо Янева. Не присъди. И със сигурност не се нуждаем от диплома по медицина, за да имаме право да ги задаваме.
Никой не твърди, че лекарите сутрин обличат престилките си с намерението да убиват. Това е толкова елементарно, че е обидно изобщо да го използвате като аргумент. Въпросът никога не е бил какво е било намерението им. Въпросът е какво са направили, какво не са направили и дали са изпълнили задълженията си.
Защото в медицината добрите намерения не заместват добрата медицинска практика.
А сега искам да се обърна към колегите от „За доброто“, които се включиха в същия оркестър и със същия патос ни обясняват как оказват психологическа подкрепа на лекарите и какво са чули от тях.
Чудесно е, че подкрепяте лекарите. Те също са хора, също преживяват тежки моменти и също имат нужда от психологическа помощ. Никой разумен човек не би оспорил това. Но понеже разказвате какво сте чули от лекарите, аз ще Ви разкажа какво ние чухме от родителите.
Майката на Росен всяка нощ става и тръгва към гробището. Иска да изкопае детето си и да си го прибере у дома. Всеки нов ден се пита как изглежда то днес. Какво се случва с тялото му там, под земята. Гледа към леглото му и понякога ѝ се струва, че още е там. Чака да заспи. Надява се поне за малко да успее да заспи, за да го сънува. Да го види. Да го попита къде е, как е, боли ли го нещо. Да чуе гласа му.
Представяте ли си? Една майка вече не може да попита детето си дали го боли. Може само да се надява то да ѝ отговори насън. Няма да продължавам.
Не защото няма още какво да разкажа, а защото има болка, която не бива да превръщаме в състезание по страдание. Точно затова ми е непоносимо да чета как смъртта на едно дете и накърнената репутация на лекари се представят като „две човешки трагедии“, които трябва да поставим една до друга.
Едните могат да защитят името си. Могат да говорят, да представят документи, да заведат дела, да дадат интервюта, да напишат декларации и да сложат хаштаг #азсъмнещоси. Другият никога повече няма да проговори. Не са две еднакви трагедии. И е страшно, че се налага да го обяснявам. А сега за нещо друго, което наблюдаваме през последните дни.
От известно време четем и чуваме достатъчно, за да разберем накъде върви публичният разказ. Няма нужда да ни предупреждавате театрално, че скоро щели да излязат някакви факти, от които на някого нямало да му бъде приятно.
Ако имате доказателства, представете ги на разследващите. Не ги анонсирайте като премиера на криминален сериал.
Междувременно в социалните мрежи се появяват твърдения от хора, представящи се като медицински специалисти, че Росен не бил паднал от трактор, а бил прегазен от него.
Първо, възниква въпросът на какво основание се разгласяват подобни подробности за починало дете, особено ако произхождат от информация, получена при изпълнение на професионални задължения. Второ, нека за момент допуснем, че тази версия е вярна. И?
Това отменя ли задължението детето да бъде оценено при постъпването му? Отменя ли необходимостта от триаж? Прави ли проследяването на жизнените показатели ненужно? Обяснява ли времето, изминало до приемането му в шокова зала?
Напротив. Ако травмата е била още по-тежка, това прави въпроса за своевременната медицинска реакция още по-важен.
И понеже очевидно се отваря темата за механизма на травмата, нека поставим и други въпроси. Какви външни и вътрешни увреждания би следвало да се очакват при прегазване от трактор? Какви следи са установени по тялото на детето? Как е определен механизмът на травмата и въз основа на какви медицински данни?
По информация от днес, проверена от нас, окончателният патоанатомичен доклад все още не е готов. Тогава въз основа на какво се правят тези публични твърдения?
Ако има данни, пораждащи съмнения за умишлено причинено увреждане или за риск за друго дете в семейството, уведомени ли са компетентните органи за закрила на детето? Извършена ли е оценка на риска?
Ако няма подобни данни, защо се допускат внушения, които могат да хвърлят подозрение върху родителите, без да дават нито един отговор за медицинските действия след постъпването в болницата?
И защо тези родители не се крият, а застават с лицата си и настояват за проверка?
Не знам какво ще установи разследването. И не претендирам да знам. Но знам, че механизмът на една травма и качеството на оказаната медицинска помощ са два различни въпроса. Дори първият да бъде изяснен напълно, вторият няма да изчезне.
Искам да припомня и нещо друго. Тези методи са ми до болка познати.
След смъртта на Даная също се появиха версии за втори удар, за тумор и още куп неверни твърдения. Вместо разговор за това какво се е случило в болницата, обществото беше заливано с разкази, които трябваше да поставят под съмнение всичко останало. Знам как изглежда опитът вниманието да бъде преместено от действията на институцията към историята на детето и семейството. И затова този път ще бъда още по-настоятелна.
Върнете се към въпросите.
Има ли триаж?
Кога е прегледан Росен?
Кога е установена тежестта на състоянието му?
Какви медицински действия са предприети и кога?
Особено ме впечатли и предупреждението на госпожа Янева, че когато фактите излязат, на някои хора „няма да им бъде никак приятно“.
Това изречение звучи повече като предупреждение за публичен реванш, отколкото като позиция на юрист, който настоява да се уважават разследването и законът.
Нали именно Вие призовавате да не се произнасят присъди предварително?
И накрая, драги защитници на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" да разбирам ли, че посланието Ви към българските родители е следното:
Ако утре детето ви влезе в болница и не излезе живо, много внимавайте какви въпроси задавате, защото лекарите страдат, авторитетът им е крехък, някои може да напуснат и после няма да има кой да отвори вратата на болницата?
Ако това е идеята, имаме фундаментален проблем с разбирането за отговорност.
Аз също искам лекарите да бъдат защитени от несправедливи обвинения. Искам да работят спокойно, да бъдат уважавани и достойно възнаграждавани. Искам да получават психологическа помощ, когато имат нужда от нея.
Но не приемам професионалното им достойнство да се използва като щит срещу въпросите за медицинската отговорност.
Защото доверието не се изгражда с ултиматуми. Не се печели с емоционален шантаж. И със сигурност не се възстановява с внушението, че ако задаваме неудобни въпроси, утре няма да има кой да лекува децата ни. И понеже толкова настойчиво питате кой ще отвори утре вратата на „Пирогов“, ще Ви отговоря.
Надявам се да я отвори лекар, който знае, че огромната отговорност на професията му върви с правото на обществото да търси отговори. Лекар, който не приема въпросите за обида, а проверките за преследване. Лекар, който не се нуждае от колективна неприкосновеност, за да бъде уважаван.
И най-вече се надявам, когато през тази врата влезе следващото дете в критично състояние, някой навреме да го прегледа, да оцени състоянието му и да му окаже необходимата помощ. Защото вратата може да е отворена денонощно, но това само по себе си не спасява животи. И понеже Вие сте „Пирогов“, аз ще бъда въпросът, на който „Пирогов“ дължи отговор.
Не заради хаштаговете, а Заради Росен. И заради всяко следващо дете, което трябва да се върне през тази врата живо. П.с опорочихте добрата комуникация на професор Шивачев", пише пространно почернената майка на Даная.
И завършва с хаштаг: "Азсъммайка".