КОШМАР: Оставиха да умре в адски мъки възрастен мъж със свръхтегло
Племенникът на починалия разказа потресаващи детайли за кончината на човека
Възрастен мъж от Русенско със свръхтегло е бил оставен да умре в адски мъки. Разказът на племенника на починалия днес човек потресе десетки в социалните мрежи. Оказва се, че транспортът до болницата във Варна, където е бил настанен в последните си дни, е бил организиран след дълги молби към Гражданска защита, а и когато състоянието вече е било силно влошено.
Бил е направен и опит човекът да получи достоен край на дните си в хоспис, като за целта е бил организиран превоз с камион и куп доброволци от Русе, вместо от морската столица, защото там, във Варна, нямало никакви условия. Но и тази мярка на близките на клетника се оказала твърде закъсняла, защото в крайна сметка от епикризата, издадена в болницата, се разбрало, че състоянието му де факто е било безнадеждно.
Ето какво пише опечаленият родственик Боян Тончев:
"Днес вече нямам вуйчо. И го нямам не защото не можеше да бъде спасен, а защото в тази държава институциите не работят, а системата просто реши да се отърве от него, защото им беше неудобен.
Когато човек тежи между 250 и 300 килограма, в България той се превръща в невидим. Когато състоянието му се влоши, Гражданска защита го закара в болница. Там обаче вместо грижа и истинска битка за живота му, срещнахме единствено желанието да го изпишат възможно най-бързо, за да не им тежи. Заявиха ни просто, че трябва да си го вземем. Една служителка дори имаше очите да ни каже в лицето, че е „клинично здрав“.
А истината беше потресаваща – когато отворихме епикризата, нито един показател в изследванията му не се доближаваше до нормата. Нито един! Оставиха тежко болен човек на произвола на съдбата, в пълна безизходица.
Когато звъняхме на 112 – плачещи и молещи се за съдействие – точно от Гражданска защита ни отговориха хладнокръвно, че това не е животозастрашаващо, както е било при приемането, и те нямат никакъв ангажимент как ще си го приберем. Та да попитам, дали не е? Когато всяко преместване е риск без специализиран екип. И това не е ли бедстваш човек и не трябва ли да се отзовете!
Оказа се, че в тази страна няма линейка, която да превози такъв човек, няма носилка, няма специализирани колички, няма екипи. От болницата ни дадоха само едно легло, за което помилихме, на което сами трябваше да го преместим.
Наложи се да организираме частно камионче, да го качим вътре и да го връзваме с колани, за да не се мести по пътя, докато го транспортираме. Събрахме се хора от Русе, защото след доста дни се оказа, че в големия град Варна няма такива и отидохме да си го преместим на ръце, в хоспис. Но вече беше твърде късно. След много мъки той си отиде.
Ако не го бяха изписали по този начин, днес все още щях да си имам вуйчо.
Пиша това, за да се знае каква е реалността и как си отиват хората у нас – оставени сами, унизени и отписани от онези, които би трябвало да помагат. Аз няма да остана безучастен към това, което ни причиниха. Споделете, за да видят всички в каква държава живеем."