Би Би Си хвали Созопол: „Мини Гърция“ с подводна съкровищница

Оживен пристанищен град, в който само на няколко метра под водата се откриват невероятни реликви от древността. Така започва обширна статия в Би Би Си, посветена на българския курортен град Созопол, цитирана от Би Ти Ви.

В нея авторът разказва за произхода на града, историята и връзката с Гърция. Освен красивите фотографии текстът пренася читателя с невероятните си образи в думи там на брега на пристанището, при рибарите, до белите лодки и уханието на соленото море.

„Кацнал на скалист полуостров, старият град на Созопол напомня на гнездо от камъни и дърво. Солидните семейни къщи, реставрираните градски стени и издържалите на времето скали придават усещане, че сме скрити зад дебела крепост.

Но там, където това древно селище е обърнато на запад, към малкия остров Свети Кирик, Созопол обгръща с гостоприемни ръце естественото си пристанище, предлагайки на моряците сигурен пристан по този участък от черноморското крайбрежие“, продължава статията за древния ни морски град британската медия.

По-надолу авторът предлага малко история и данни за Созопол, както и малко съвременна информация.

„Днес градът е един от най-популярните курорти в България със средновековни църкви и широки пясъчни плажове. Но именно това пристанище е първото, което е довело пътуващите древни гърци в Созопол преди повече от 2500 години. Съвременното име на града произлиза от гръцката дума „Град на спасението“, но през първото хилядолетие пр.н.е. той се е наричал Аполония Понтика (Аполон на Черно море) по името на великия гръцки бог на слънцето Аполон.

Аполония Понтика се превръща в оживен пристанищен град със значителен храм на Аполон и 13-метрово бронзово изображение на бога. По отношение на древногръцките статуи той отстъпва по размери само на Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят. Известна в цялото Източно Средиземноморие, гигантската статуя на Аполония Понтика, присъствала върху монетите на града и в крайна сметка била открадната от римляните“, пише още в материала за курортния ни град Би Би Си.

Трудно да си представим опасностите, които крие плаването в Черно море. Но както за древните, така и за съвременните мореплаватели този район може да бъде коварен, казва пред медията Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол.

„Това е рискован маршрут за плаване, заради южните ветрове в Черно море. Това е първото безопасно пристанище между Босфора и Стара планина“, обясни експертът.

Прахов казва още, че в древността входът към пристанището е минавал през тесен отвор в северния край, който сега е затворен с вълнолом. Не е било лесно да се премине по него, но веднъж влезли вътре, корабите са били в безопасност, приютени между полуострова и остров Свети Кирик.

„Това е причината символът на Аполония Понтика да е котвата“, добавя Прахов с усмивка.

Резултатът е дебел слой от това, което някога е било боклук - най-вече хиляди парчета счупена керамика, от утилитарни буркани до фино изрисувани чаши за пиене - но сега е безценен източник на информация и доказателства за едно от най-големите пристанища на древното Черно море.

Аполония Понтика е основана от гърци от Милет, сега в Западна Турция, през 610 г. пр.н.е. Те са били пионери в огромното движение на хора и идеи - процес, описван от някои като „гръцка колонизация“, продължил от VIII до VI в. пр.н.е., при който са създадени десетки, ако не и стотици селища по Средиземноморието и Черно море - на запад до Южна Испания и на изток до Грузия, пише още в статията на Би Би Си.

Аполония Понтика е една от първите такива колонии в Черно море.

Безопасността на нейното пристанище изиграва основна роля за превръщането на морето, известно някога на гърците като Pontos Axeinos, или „негостоприемно море“, в Pontos Euxeinos, или „гостоприемно“. Но гърците не пристигат в една пуста земя. В тази част на света живеели траките - мощна и уверена в себе си цивилизация.

Търговията между местното население и гръцките заселници била в основата на растежа и просперитета на града: в замяна на зърно, сол, дървен материал и медна руда от местните мини гърците донасяли търсени продукти от Средиземноморието, по-специално зехтин и вино.

По време на разкопките местните археолози дори са открили стъклено шишенце за парфюм от римския период с все още непокътнат в него маслен аромат.

Не е нужно да търсите далеч, за да откриете, че средиземноморското влияние е все още живо сред калдъръмените улички и таверните на брега на морето в Созопол. Местните жители и посетителите се състезават за най-добрите маси на пристанището, отрупани с комбинация от балканска и гръцка кухня: риба на скара, тарамасалата, миди и саганаки и, разбира се, винаги надеждната „гръцка“ салата.

Средиземноморският характер на Созопол не е вкаменен остатък от отдавна изгубения древен свят, който Прахов и екипът му толкова усилено разкриват.

Забележително е, че наред с други черноморски рибарски селища, които водят началото си от гръцки колонии, Созопол остава гръцки говорещ до началото на XX в., докато при обмена на населението на Балканите повечето от етническите гърци в града напускат домовете си и се преместват в самата Гърция.

Всички граждани на Созопол са горди българи, но малък брой семейства решително държат и на гръцкото си наследство.

„Трудно е да се отговори на въпроса: „Кои сме ние?“ или „Откога сме тук?“. Но всички ние се гордеем с произхода си. Това е, което ни обединява, че сме от древна Аполония“, казва Аспасия Порожанова.

Снимки: Марина Чертова