Бинка Желязкова вдъхнови Наталия Йорданова за първата й изложба

Филмите на първата жена режисьор в българското кино Бинка Желязкова вдъхновиха младата фотографка и художничка Наталия Йорданова за първата й самостоятелна изложба в България. Изключително интересната и необичайна експозиция е озаглавена "Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена". Изложбата беше открита при голям интерес на 21 февруари в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) и може да се разгледа до 26 март 2023 г.

В своя проект Наталия Йорданова създава аудио-визуална инсталация, която изследва идеята за мита в киното, паметта и потенциала на изкуствения интелект и технологичното въображение в процеса на една историческа приемственост. В основата на проекта и негов основен двигател са филмите на Бинка Желязкова (1923-2011), а творческата концепция е базирана върху интердисциплинарния подход на реализирането му. 

Изложбата на Наталия Йорданова беше открита от директора на Софийскийска градска художествена галерия Аделина Филева и от режисьорката Иглика Трифонова

В този процес, талантливата художничка изследва възможността за диалог между поколенията посредством използването на нови медии.

Наталия Йорданова е интердисциплинарна визуалнa художничка, която работи между Амстердам и София. Родена е в София през 1991 г. Завършва Фотография в НАТФИЗ, след което следва Изящни изкуства в Кралската академия по изкуствата в Хага, специализира и в Лондон и отново в Холандия. През последните 10 години нейни творби са показвани на международната сцена в градове като Лондон, Амстердам, Берлин.

Във видео инсталация Наталия представя филми, които са създадени чрез тренирането на модели на изкуствен интелект с откриващи сцени от филмите на Бинка Желязкова. Алгоритъмът се е научил от тях и ни разкрива нова технологична перспектива като израз на почит и уважение към паметта и творчеството на именитата режисьорка.

Макар приносът на Бинка Желязкова за българското кино да е значителен и тя да е призната за първата жена режисьор на пълнометражни филми в България, филмите ѝ не са били подминати от цензурата на тоталитарния режима.

Въпреки това, тя е продължила да създава светове, които провокират и търсят промяна в заобикалящата реалност. Емблематични остават и до днес нейните филми "Животът си тече тихо…”, "А бяхме млади”, „Привързаният балон” „Последната дума”, ”Басейнът”, „Голямото нощно къпане”, „Нощем по покривите”.

Бинка Желязкова е първата жена режисьор в българското кино. Тази година се навършват 100 години от рождението й

"Срещнах се с творчеството на Бинка Желязкова още в ранните си 20 години, когато учех фотография в НАТФИЗ. Разбира се, знаех за нея и за нейните филми, но тогава не се срещнахме емоционално толкова силно. Преди две години някак си я преоткрих и погледнах на нейните филми през друга призма.

Това е свързано и с факта, че в момента в света има много повече разговори за това как жени отсъстват от историята, от историческия наратив. Не се говори достатъчно за жените творци. А сега има възраждане на този тип разкази. Може би повлияна от тази тенденция аз преоткрих Бинка Желязкова", разказа пред Lupa.bg Наталия Йорданова.

Кадър от филма на Бинка Желязкова "Привързаният балон"

"Имах много силно усещане и нужда да изследвам нейната работа, да гледам нейните филми, да мисля за нея, за работата й, за живота й, за нелеката й съдба. Знаем, че и през ранния, и през късния комунизъм, нейните филми, пропити с нейния свободолюбив характер и дух, не са били показвани. Това е тежко за един творец, тъй като той създава своите творби. Но в случая в това уравнение има и един важен трети елемент - публиката, до която тези творби достигат.

И всъщност моето усещане и силно желание беше да се свържа с нея чрез филмите й и с инструментите, с които аз разполагам, с идеите, които имам, да се свържа с нея по един или друг начин, за да можем да говорим за нея, да споменем нейното име, да рефлектираме, върху това, което тя прави и да направя произведения, които по някакъв начин се свързват с нея", обясни идеята си даровитата художничка.

"В процеса на развитие на идеята това се случи през създаването на тази инсталация, на тази аудиовизуална среда, която аз наричам кинематографична ситуация. Тоест аз я виждам като кино, като идея за филм в пространството. За мен кино връзката е много важна, защото киното и изобщо реалноста на филмите имат способност да се движат във времето. Те компресират времето, връщат се във времето, понякога ни пренасят в бъдещето.

Има много различни измерения на фактора "време". Както и времето присъства като момент, който зрителите преживяват инсталацията. На тях им трябва време да се движат през пространството, да се свържат с работите, да ги наблюдават, тъй като творбите се развиват във времето", разказа още Наталия Йорданова пред Lupa.bg.

"В този процес аз работих с моя близък приятел и колега Давид Рау, който е компютърен учен и работи с алгоритми и кодове. С него тренирахме алгоритми, т.нар. модели за обучение с откриващите сцени на седемте игрални филма на Бинка Желязкова.

Алгоритъмът анализира тези откриващи сцени, разчленява ги на съставните им кадри и се учи от тях и по малко необяснима технология, която е малко като черна кутия, се учи и създава ново изображение. И то има някакви деликатни корелации с тези начални кадри на филмите на Бинка Желязкова като "Басейнът" или "Привързаният балон". В същото тези визуални референции са абстрахирани от тази начална точка и са съвсем нови", обясни фотографката.

"Хората, които се занимават с кино, знаят колко е важна откриващата сцена в един филм - тя ни представя основните персонажи, атмосферата, историята. Именно откриващите сцени от филмите на Бинка Желязкова бяха този материал, тази информация, които използвахме да тренираме компютърните алгоритми. 

Аз си зададох и въпроса какво би направила Бинка Желязкова, ако живееше във времето тези технологии съществуваха. Така се и развиха тези филми. Целият процес беше свързан с гледане на нейните филми и с много тестове", сподели Наталия Йорданова.

Друг важен герой за разказа е магарето, което е и протагонист в "Привързаният балон" на Бинка Желязкова.

"Аз съм голям фен на този филм заради неговия сюрреалистичен характер. Той е своеобразен коментар върху социалното, човека, върху взаимоотношенията, върху идеята за другия и за другост и носи в себе си една интересна магия с този неосъществил се полет на българското общество", коментира фотографката.

Сънуване за 14'09" (След като се научих от "Привързаният балон" (1967 г.) 

"Давах си сметка, че моята връзка с този проект е субективна и е подчинена на друга субективност - субективността на технологията и на конктретния инструмент, който използвам. И в този момент ми се прииска да разширя тази взаимовръзка и да включа още един тип субективност, която не е човешка, не е технологична, не е тази дехуманизирана машина, а е животинска.

Известно време си мислех какво да е това животно и как да се случи този процес. И в един момент, гледайки отново филмите на Бинка Желязкова, се хванах за небезизвестното магаре от "Привързаният балон". Според историята, когато филмът е заснет през 1967 г., някой е подшушнал на Тодор Живков, че едва ли не той е иронизиран чрез магарето.

Има някаква доза хумор, макар и с тъжни последствия, тъй като за съжаление филмът е забранен. Чрез един репортаж, който гледах, разбрах за съществуването на магарешка ферма до село Селиминово до Сливен. Така се свързах с хората от фермата и това беше вълнуващ момент", разказа още Наталия Йорданова. 

Тя организира прожекция на филми на Бинка Желязкова в магарешка ферма. В същото време екипът заснема как магаретата гледат филмите и след това този филм се връща в пространството.

"Един подобен жест - превръщането на подобен тип фантазия н реалност позволява на тази реалност да съществува. Това е като създаване на тази реалност. Цялото преживяване беше много сюрреалистично - как магаретата гледат филмите. Те имат съвсем други сетива и присъстваше човешката идея, че те гледат филм", сподели Наталия Йорданова пред Lupa.bg.

"Магаретата ми бяха интересни и с това, че в нашия човешки свят, тези животни са свързани с много стереотипи. Смята се, че те са инатливи и глупави, което съвсем не е така. Те са много мили, чувствителни животни, имат сетива, които са отвъд човешките", смята художничката. 

"Със заглавието на изложбата "Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена" се опитвам да загатна, че реалността, в която като зрители се намираме, не само свързва минало и настояще, ами някак си предлага нещо, което е свързано с момент в бъдещето - какво е бъдещето на кинопрактиките, които обвързват нов тип технологии.

Вярвам, че трябва да помним имената на творци, които са били важни в миналото, за да разбираме какво е времето, в което те са живели от перспективата на днешния ден, за да може да ги оценяваме от настоящия момент", коментира още Наталия Йорданова.
Тя се радва, че нейната изложба, вдъхновена от филмите на Бинка Желязкова съвпада със 100-годишнината от рождението на голямата режисьорка, която ще бъде отбелязана през юли 2023 г.

Изложбата "Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена" повдига въпроса за същността и бъдещето на киното и мястото на човека в диалога му с технологиите. Като контрапункт на филма, създаден в колаборация с машина, Наталия избира за автор на музиката Пенка Кунева, една от деветте жени-композитори на филмова музика в Холивуд.

Тази конфигурация между елементите позволява инсталацията да съществува като хибридна система, която включва архива като исторически артефакт, компютърния алгоритъм като креативен инструмент, музиката като човешка намеса и животното като алтернативна гледна точка. Преживяването е впечатляващо и включва движещи се образи, звуци, изображения и обекти. А движейки се в залите, където е подредена изложбата, човек сякаш се движи в приказен магичен свят.

Дни след откриването на изложбата, на 25 февруари в кино „Влайкова“ по инициатива на Наталия Йорданова бе прожектиран филмът на Бинка Желязкова по сценарий на Йордан Радичков "Привързаният балон", както и документалния филм за именитата режисьорка „Да разкажеш приказка за мълчанието“, създаден от Елка Николова.