Биотитаните на Теодор Ушев отлитат с чинията на Бузлуджа

Деян Донков и Мартина Апостолова с главни роли в антиутопията на режисьора „φ1.618“, вдъхновена от книгата "Пумпал" на Владислав Тодоров

Култура
13:37 - 10 Август 2022
1993
Биотитаните на Теодор Ушев отлитат с чинията на Бузлуджа

Фантастичният пълнометражен дебют на аниматора и режисьор Теодор Ушев - "φ1.618" ще излезе по кината тази есен. Премиерата на антиутопията ще бъде на фестивала "Синелибри", а в края на ноември филмът ще тръгне и по кината, научи Lupa.bg.

Вдъхновена от романа “Пумпал” на Владислав Тодоров, историята ще пренесе зрителите в мистериозния свят на биотитаните. Заглавието ни препраща към златното сечение, което представлява ирационално число, отбелязвано с гръцката буква Ф, чиято стойност е приблизително равна на 1,618. Числото на хармонията живее във всички проявления на визуалното и приковава погледа с божествения си баланс. В игралните кадри на филма са вплетени анимационни фрагменти, запазена марка на Теодор Ушев.

Сюжетът разказва за нова нация от вечни, биологически съвършени хора, които се готвят да напуснат Земята завинаги, подготвяйки за мисията кораба Пумпал. В тази утопична реалност главните герои Гаргара и Криптон ще се опитат да преборят предизвестената развръзка и да обърнат хода на историята. Те ще минат през различни изпитания в постоянна надпревара с времето и под знака на вечната битка между любовта и злото, човешкото и античовешкото.

Двете водещи роли са поверени на актьора Деян Донков, който играе ролята на завръщащия се към човешки образ Криптон, и младата актриса Мартина Апостолова, която се превъплъщава в образа на неговия водач към истината – мъдрата и смела Гаргара.

Във филма участват още Ирмена Чичикова, Николай Станоев, Васил Дуев, Иво Димчев, Владимир Люцканов, Георги Лозанов, Герасим Георгиев – Геро, Китодар Тодоров и други.

Филмът е копродукция на България и Канада и се реализира с финансовата подкрепа на Национален филмов център.

Теодор Ушев е автор на близо 20 анимационни филма. В България първоначално става известен като автор на театрални афиши от 90-те, но в края на десетилетието емигрира в Канада, където създава филмовите си творби "Сляпата Вайша" (номинация "Оскар" 2017), "Физика на тъгата" ("Кристалът" от Анси), "Царица", "Глория Виктория", "Дневниците на Липсет" и др. Двата му най-известни късометражни филма са по произведения на Георги Господинов, а за пръв път той ще работи с литературна основа на Владислав Тодоров, по чиито романи вече бяха заснети филмите "Дзифт" (от Явор Гърдев) и "Цветът на хамелеона" (от Емил Христов).