Бивш колега на Принс проговори за дните преди смъртта му

Десет години след смъртта на Принс негов бивш колега от групата разкрива, че в месеците преди фаталното предозиране с фентанил с музикалната икона се е случвало нещо странно: моменти на пълно объркване, забравени разговори, планове, които се правят и след това внезапно се отменят.

"Знаех, че нещо не е наред", коментира пред Page Six Марк Браун, басист на Revolution в периода 1981-1986 г. "Нещо не беше наред с неговата памет и с поведението му."

По негови думи двамата не поддържали връзка от години, следвайки период на обтегнати отношения, които Марк описва като

братство, станало впоследствие нестабилно.

В интервюто си той допълва, че след разрива на отношенията им един ден му се обадил портиерът на имението "Пейсли Парк" Джим Лундстром с думите: "Марк, имам чувството, че Принс ще се свърже с теб, защото не спира да говори за теб." Според Лундстром легендарният музикант съжалявал за миналото и бил готов да поправи нещата.

Не след дълго телефонът на Марк действително позвънял. "Искам да долетиш до Минеаполис. Да подготвиш някои неща. Искам да видя дали ще участваш, каза ми Принс", обяснява. За Браун това било напълно достатъчно. "И двамата бяхме лидери, алфа характери", казва. Той оставил всичко в дома си в Калифорния и отлетял за Минеаполис. Но когато пристигнал, Марк установил

с изненада, че Принс е "забравил, че ме е поканил там".

Басистът, свирил в култови албуми като 1999 и Purple Rain, разказва как прекарал дни наред сам в хотелската си стая в очакване. Накрая случайно срещнал барабаниста Джон Блекуел-младши във фоайето. Когато Блекуел информирал Принс, че Марк е в хотела, отговорът на Принс според басиста бил: "О, забравих."

Когато Браун най-накрая се срещнал с изпълнителя, той разбрал мащаба на проблема: "Тогава осъзнах, че нещо не е наред.

Нещо не беше наред с паметта и поведението му."

Въпреки това двамата обсъдили сформирането на нова група и завръщането към автентичния звук на Revolution. Браун се съгласил отново да работят заедно. Няколко месеца по-късно, според уговорката, той събрал багажа си и окончателно се преместил в Минеаполис. Но в момента, в който прекрачил прага на "Пейсли Парк", Принс буквално замръзнал. "Виждаше се паниката, изписана на лицето му, защото точно в този момент си спомни какво беше направил."

Днес басистът вярва, че краткосрочната памет на Принс е била системно заличавана от опиоидите, които музикантът е употребявал често преди смъртта си. Смята се, че седемкратният носител на "Грами" е вярвал, че купува "Викодин", без да подозира, че фалшивите хапчета са примесени с фентанил. Принс умира в асансьора на "Пейсли Парк" на 21 април 2016 г. "Той не позволяваше на никого да го види слаб. Не би казал на никого", спомня си Марк.