Бизнесът отсече: Минималната заплата е за мързеливите и необразованите

Минимална работна заплата трябва да получават за малко време хората - при това неквалифицираните - без образование, мързеливите, без трудови навици. Това заяви Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България в ефира на Нова тв и предизвика пореден спор относно минималното възнаграждение.

Васил Велев подчерта, че "темата за минималната работна заплата у нас е преекспонирана до истерия". Според него в големите световни икономики минимално възнаграждение получават между 1 и 5% от работещите, докато в България този дял по статистически данни е 18%, а според информацията на НАП и НОИ достига между една трета и 40%.

По думите му, когато минималното възнаграждение бъде повишено прекомерно, пирамидата на доходите се сплесква, което демотивира хората да повишават квалификацията си.

"Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите", заяви от своя страна конфедералният секретар на КТ "Подкрепа" Валери Апостолов.

"Това категорично е обида към българските работници и служители", отговори Валери Апостолов по повод твърденията за профила на хората, получаващи минимална заплата.

Той припомни, че при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. минималното възнаграждение е било 92 евро, което е представлявало 14% от средното за Европа.

"Бизнесът влезе в клуба, а работниците и служителите останаха в антрето", коментира Апостолов.
По негови изчисления, ако доходите през годините са нараствали с темповете, предлагани от работодателите, днес минималната работна заплата е щяла да бъде около 300 евро.

Валери Апостолов, КТ "Подкрепа" 

Васил Велев обаче отбеляза, че по съотношението на минималната към средната работна заплата, както и спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението, България е на първо място в Европейския съюз. По отношение на критериите за новия механизъм той беше категоричен, че "минималната работна заплата не е социална помощ".

Синдикатите обаче настояват в новата формула задължително да бъдат включени покупателната способност и издръжката на живот, така че работещите да не губят доходи.

Затова от КТ "Подкрепа" са предложили през оставащите месеци да бъде изработен механизъм, чрез който държавата и социалните партньори да постигнат съгласие за размер на минималната работна заплата, който да бъде "икономически обоснован, от една страна, и социално приемлив, от друга".

КНСБ пък очаква минималната работна заплата през 2027 г. да бъде между 670 и 680 евро, спрямо сегашните 620,20 евро.

Това заяви президентът на синдиката Пламен Димитров след второто заседание на междуведомствената работна група към Министерството на финансите, която подготвя нов механизъм за определяне на най-ниското трудово възнаграждение.

Междувременно кинистърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви пред БНТ, че няма да допусне запазване на настоящото ниво на минималната работна заплата от 1 януари 2027 г.