БНБ отчете най-високия дефицит от 17 години

Управителният съвет на Българската народна банка отчита рекорден дефицит по текущата сметка от 8,1% от брутния вътрешен продукт и ускоряване на годишната инфлация в страната, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на данни от централната банка.

Влошаването на търговското салдо при стоките достига най-критичното си ниво от 2009 година насам, въпреки че икономиката запазва стабилен растеж заради вътрешното потребление.

През последните 12 месеца до юли дефицитът по текущата сметка е достигнал 8,1% от БВП — стойност, каквато българската икономика не е регистрирала от глобалната финансова криза през 2009 година. От централната банка посочват като основна причина сериозното влошаване на търговското салдо при стоките. То е пряко свързано със структурни проблеми в икономиката и отслабената конкурентоспособност на българските предприятия на международните пазари.

Заради трайната негативна тенденция във външната търговия институцията е публикувала и специално изследване, което анализира в детайли конкурентоспособността на българския износ в периода след 2022 година. Макар през второто тримесечие да се наблюдават първи признаци на постепенно охлаждане, икономическите условия остават исторически затегнати.

Паралелно с търговския дисбаланс се ускорява и поскъпването на живота.

Годишната инфлация в страната е достигнала 5,0% през август

при ниво от 3,5% в края на 2025 година. Според анализа на БНБ скокът се дължи основно на по-високите цени на енергийните продукти и услугите, които са пряко повлияни от военния конфликт в Близкия изток. Прогнозите на централната банка показват, че инфлацията ще продължи да расте и ще достигне 5,2% в края на 2026 година.

Повишената геополитическа несигурност е принудила експертите на БНБ да разработят три алтернативни макроикономически сценария. Те показват потенциалните удари върху българската икономика при различни по сила шокове върху предлагането и международните цени на енергийните ресурси.

Въпреки външните сътресения

реалният брутен вътрешен продукт на България бележи устойчив ръст от 2,9%

на годишна база през първото полугодие на 2026 година. Икономиката се движи напред основно благодарение на частното потребление, докато нетният износ дърпа показателите назад с отрицателен принос.

Очакванията на централната банка са икономическият растеж плавно да се забави до 2,8% за цялата 2026 година, а през 2027 година да спадне до 2,5%, отчитат още от БНБ.