БНТ, БНР и БТА обявиха инициатива „14 века България в Европа“

Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и БТА обявиха днес съвместна инициатива, наречена „14 века България в Европа“.

Инициативата тръгва от БНТ и нейния обществен съвет по повод предстоящата през 2031 година 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава, което помним, че беше отбелязано с 13 века България през 1981 година, отбеляза на пресконференция днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му тази предстояща годишнина е станала повод трите медии да обсъдят развитие на инициативата.

Извадихме предстоящи през следващите години – до 2032, знаменателни годишнини в българската история, които са със значение изобщо за европейската история, за да обявим инициатива с по-широк контекст – „14 века България в Европа“, допълни Вълчев. 

По думите му инициативата е възможност да говорим за приноса на България в Европа: „Този принос далеч надхвърля само последните години, през които България е член на Европейския съюз, а и през тези години много повече се говореше за приноса на Европа и европейските пари в България, а не толкова за другата страна – за приноса на България в Европа, както в исторически, така и в съвременен контекст“.

Според споразумението, което подписваме, се приема, че

всяка от трите медии ще има собствени инициативи,

според профила на съответната медия, но ще имаме и общи инициативи, обясни Кирил Вълчев.

„Обръщаме се към всички български държавни органи и институции да се включат в инициативата. Обръщаме се към всички български медии тази инициатива да стане инициатива на българските медии“, каза още той.

Посочи, че през тази година има няколко годишни, които стават повод още сега да започнем отбелязването на присъствието на България в Европа. Най-значимото от тях е 1160 години от покръстването на българите с приемането на християнството през 864 година. Отбелязват се също

двеста години от „Рибният буквар“ на Петър Берон, първият български учебник от 1824 година.

„Използвам случая да отбележа, че днес Българската академия на науките (БАН) открива изложба, посветена на тази годишнина. Ние се обърнахме към нейния председател академик Юлиан Ревалски с молба да подкрепи инициативата.

И първата българска институция, която се присъединява към нея, е именно БАН.

Това не е случайно, защото една от годишнините, които ще отбележим през тази година, е 155-годишнина от основаването на БАН, като ще започнем още през юни месец това отбелязване, като част от предстоящата в Одеса световна среща на българските медии. По пътя за Одеса ние ще спрем в Браила с домакинството на БАН, на мястото, където е основана академията“, каза Кирил Вълчев.

Той акцентира и върху други годишнини. През

тази година е 180-годишнина от издаването на първото българско периодично печатно издание – списанието „Любословие“.

През 2025 година има годишнини от създаването на Второто българско царство, възстановяването на Българската патриаршия, създаването на първата българска писменост – глаголицата. 

През 2026 година, значима е годишнината от идването на учениците на светите братя Кирил и Методий и приемането от България на първата писменост като официална, успението на свети Иван Рилски, 1100 години от признаването на Българската патриаршия. Има годишнини, свързани с освобождението на България, създаването на Софийския университет, обявяването на независимостта на България. През 2029 година има кръгла годишнина от основаването на БАН, приемането на Търновската конституция, началото на промените в България през 1989. 

През 2030 година се навършват кръгли годишнини от обявяването на самостоятелността на българската църква,

от първия превод на новобългарски език на Библията, учредяването на българската екзархия. През 2031 година е годишнината, която стана повод за тази инициатива 1350 години от създаването на Първата българска държава. През 2032 година е годишнината, с която завършва инициативата „14 век България в Европа“ –

1400 години от създаването на Велика България на хан Кубрат.

Тогава се отбелязва и годишнината от създаването на „История славянобългарска“ от свети Паисий Хилендарски през 1762 година.

„Разчитаме специално на помощта на БАН да обогатим този списък. Имахме среща и с главния секретар на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) епископ Герасим, който лично подкрепи идеята. Очакваме в най-скоро време Светият синод на БПЦ да разгледа идеята и силно разчитаме на официална подкрепа от Светия синод, предвид това, че най-значимата годишнина през тази година е именно приемането на християнството от българите“, каза още Кирил Вълчев.