Бойко Илиев пренася на сцената "Язовецът" на Емилиян Станев

Режисьорът Бойко Илиев пренася на сцената повестта на Емилиян Станев "Язовецът". За ролите в постановката си "ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот” той се доверява на талантливите актьори Стефка Янорова, Елена Петрова и Веселин Калановски. Премиерата на спектакъла е на 13 февруари в Нов театър-НДК.

Емилиян Станев посвещава тази повест „На жена ми“. Това послание е придружено с един стих от Атанас Далчев: „Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни устни за да разхладя, а ликът ми падна омагьосан в ручея връз бързата вода и вълните мигом го понесоха надолу – кой го знай къде…“

"В това посвещение се говори за омагьосване…Омагьосване, което трябва да бъде забравено, лекувано, унищожено, но което е дяволски притегателно, живително и замайващо…Незабравимо – „защо помня и най-малките подробности от този ден“, се пита Ева, защото се поглежда с други очи – очите на Твореца. Образът на рисунката, която и подарява художника-моряк е „излязъл от бялата дълбочина, сякаш се къпеше в ефирна вода и аз се видях легнала сред нацъфтели овошки…“

Ева сред райската градина, затворила блажено очи…“Лъчезарна усмивка се разливаше на лицето ми, сякаш самото щастие ме бе понесло неизвестно за самата мен, непостижима Ева, която някога е била или е можела да бъде…“ И започва безжалостната дисекция на Ева - Жената, която се изповядва пред жена, а между тях Мъжът- Атанас - Тасо - Язовецът - Творецът или просто Емилиян Станев, който цял живот вдига стени, за да запази язовината си, и който все пак оставя вратичка, за да се промъкнем в тайнството на големия художник и получим онова вдъхновение за живот, което ни прави човеци!", споделя режисьорът на "ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот”.

Бойко Илиев е поставял в повечето български театри. Режисьор е и на много постановки на опери, оперети и мюзикъли. През 1988 г. създава в София Първия частен театър „Диалог”, който през годините развива значима творческа дейност.

Наред със световната класика Бойко Илиев пренася успешно в театъра и творби на българските класици. Той стои зад постановки, които се радват на голям зрителски интерес, като „Осъдени души“, "Тютюн" и "Поручик Бенц" по Димитър Димов, „Крадецът на праскови“, "Антихрист" и "Търновската царица" по Емилиян Станев, „Бай Ганьо“ по Алеко Константинов, "Железният светилник" по Димитър Талев, „Левски“ по Вера Мутафчиева, "В часа на синята мъгла" по писмата на Яворов, "Майстори" по Рачо Стоянов. 

През 2015 г. Бойко Илиев създава „Нов театър НДК“ и повечето от тези спектакли продължават да се играят на сцената там. Режисьорът продължава да вярва, че театърът е преливане на дух, на мисли и най-вече на сърца.