Бойко Величков: Страхът от свободното изразяване на мнение надделя
Бойко Величков бе един от хората в основана на масовия протест срещу шефовете на БФС, който залива родните стадиони. Той коментира скандалите около мача на националния отбор срещу Унгария, както и методите на работа на настоящите управници на футболната централа.
"Аз призовавам за промени в българския футбол открито от години. Отдавна съм убеден, че трябва да има промени, но когато се появи алтернатива в лицето на Димитър Бербатов, то тогава заех категорична позиция за смяна на тази власт. В негово лице и на хората в екипа му видях желанието и възможностите за някаква реална промяна, а не просто за смяна на изпълнителите. Българският футбол има нужда от рестарт в системата и начинът на работа. Многократно съм си казвал мнението, анализирайки отзвука на всичко, което се случваше във футболното ни общество, на база на изказването на господин Лечков пред Томислав Русев, на база на случващото се с националния отбор и на това, което става по родните терени, очаквах моят призив да се превърне в катализатор на народното недоволство.
Не видях реакция от управляващите в положителен аспект не, но и не съм очаквал, защото познаваме методите на работа и експертизата им. Мога само да предполагам каква е била реакцията, виждайки тази на някои медии, които кога не чуват, че нещо се случва по стадионите. Кога виждат, кога не виждат транспаранти, явно забравяйки, че тяхната професия е в услуга най-вече на хората. Знаейки похватите на властимащите, които заради моята позиция ме изгониха и заклеймиха и треньорската школа, където бях лектор, съм убеден, че има скрит натиск към медии, институции... Дори, когато видях реакцията на спортния министър, който трябваше да събере всички извадени клубове и след това се отказа, на мен ми стана ясно, че има натиск.
Мачът да се играе при закрити врата и на различно от София място е реакцията на управляващите към масовостта на изразяване на мнение, на обединението на привържениците. Страхът от свободно изразяване на мнение надделя над това футболът да бъде за хората.
В БФС разчитат на това, което им носи успех вече години наред - неглижиране на народното недоволство, липсата на изпълнителна власт в държавата, която да заеме категорична позиция по проблемите на бъларския футбол. Тя мълчи за изважданети на децата на повече от 150 клуба и лишаването им от право да тренират и да играят. Ето тук личи, че държавата няма и министър на спорта, който да се застъпи за тези деца. Години наред никой не се интересува какво се случва с тези деца. Ето затова отношение коря тези, които управляват държавата. И имам претенции към тях, а на това мълчание разчитат тези в БФС.
Най-нормалното нещо в 2023 година в Европа е някой открито да изрази мнението си. Аз съм го казал преди 5 години, преди две, казвам го и днес! Не се притеснявам. Трябва да можем и да приемаме чуждата позиция, така както аз приемам, ако някой харесва начина на управление на сегашната власт. Трябва ли да го "удрям" за това, макар че хората, на които им пука, понесоха огромни щети и децата пораснаха, без да са стъпили в нормална футболна обстановка.
Пародията е много по-широкообхватна и мащабна. Ние можем да извадим детайли по много казуси в това управление. Как може да няма съдии за детските мачове? Как може да се премества мач не по правилата? Как може да се играе театър с институции и фенове? Основният проблем е генералното отношение. Това е огромна арогантност, незачитане на моралните ценности.
За лицензите винаги можем да се хванем и да говорим за хиляди неща. Как може един отбор, който подкрепя Димитър Бербатов, изведнъж да спре да го подкрепя, защото е натискан от футболния съюз и оттам нананък да започне да получава дивиденти и вече да няма проблем с лиценза? Примерите са много и всички ги знаят. Контактувам с доста хора и няма нито един човек, който да е зяавил, че харесва управлението на Борислав Михайлов. Но трябва да спрат да го споделят в частни разговори, а да го изразят открито. Но не го правят, защото се страхуват и притесняват за клубовете, които управляват.
И донякъде ги разбирам, защото държавата не защити тези, които открито показаха желанието си за промяна. Какъв парадокс - ние живеем в държава, която открито си призна, че хората, които имат мнение и са честни да го изразят, са потърпевши. И тук виждаме в действие поговорката преклонена главица сабя не я сече. Затова се радвам на това обединение, макар че очаквах от много повече футболни хора да изразят открито мнение и позиция. Недоволството на хората е стигнало до ниво, когато няма връщане назад. На мен ми е странно хората, които управляват на базата на моралните си показатели, не осъзнават ли този факт?
Надявам се протестът да не прерасне в ексцесии. Призовавам да бъде в рамките на закона. Спомням си, когато бе този в Бояна, имаше стотици деца от цялата страна и видях как БФС двулично отрази процеса. Да, имаше 5-6 деца, които хвърляха кивита, но те не насочиха вниманието към мнозинството, които стояха мирно и протестираха с присъствието си, а акцентираха върху кивитата, като обрисуваха тези деца с най-черни краски. А никой не се запита защо те са там", сподели Величков пред "Тема спорт".
