Болезнен въпрос: Имаше ли шанс Георги Кузев да е жив?

Въпрос, който разбуни духовете и поражда нови въпроси. Имал ли е шанс Георги Кузев да оцелее след издевателствата над него на Младежкия хълм в Пловдив. Да, той е открит в критично състояние, с разбит череп, целия в кръв от раните, но много хора си задават този въпрос - можеше ли днес Георги да е жив.

Ето какво пише Сезгин Серветов:

Вчера една дама, която коментира под един от постовете ми за Георги Кузев, ме накара да се замисля. Тя попита нещо съвсем логично - има ли информация от болницата, в която Георги е бил приет?

Започнах да търся. И истината е, че към този момент не открих публично изявление на болницата или на лекар от екипа, който го е приел, в което подробно да се обяснява какво се е случило от момента на постъпването му до смъртта му. Но какво би могло да се случи?

Това, което вече знаем официално по случая, обаче е достатъчно тежко.

След повече от час жесток побой Георги е оставен на Младежкия хълм със счупен с чук телефон. Въпреки състоянието си той успява да тръгне по пътеката и да търси помощ. Непознат мъж го намира все още жив, обажда се на 112 и линейката пристига само след минути. Георги е откаран в болница, където по-късно умира.

И тук идва нещо много важно, което мисля, че трябва да се знае.

Според огласените до момента данни от съдебномедицинската експертиза Георги е бил с изключително тежки травми - разкъсвания на белия дроб, черния дроб и бъбреците, както и тежка черепно-мозъчна травма. Именно тези увреждания са посочени като причина за смъртта му часове след приемането му в болница.

Тоест Георги не е починал на самия хълм. Бил е жив. Намерен е жив. Успял е да каже името и годините си. Успял е да отговори на въпроси. Успял е да поиска да бъде извикана помощ.

Друга жена попита: "Имало ли е изобщо реален медицински шанс да бъде спасен при толкова тежки вътрешни травми?“

Но истината е, че тези травми са несъвместими с живота.

Ние имаме прекрасни специалисти и вярвам, че са направили всичко възможно! При разкъсвания на жизненоважни органи и тежка черепно-мозъчна травма състоянието очевидно е било изключително тежко. Пак казвам - знам, че имаме страхотни специалисти и вярвам, че са направили всичко по силите си. Но когато един човек е докаран жив в болница и умира часове по-късно след престъпление, което разтърси цялата държава, мисля, че е напълно нормално обществото да иска да знае и тази част от историята.

За последните дни научихме почти всичко за обвиняемите. Кой какво казал, кой какво обжалвал, кой как се държал в съда.

Аз обаче искам да знам повече за Георги.

Защото човекът, който го намира, описва в очите му две неща, които трудно се забравят - "страх и борба за живот“.

Той се е борил.