Бомба в Lupa.bg: Лозан Панов - кандидат-президент от Демократична България?

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов може да бъде издигнат за кандидат-президент от Демократична България за изборите през есента. Този политически слух все по-упорито се носи напоследък в публичното пространство.

Информацията бе разпространена и от бившия конституционен съдия и екс депутат от ГЕРБ Георги Марков. "Разчу се новината, че кандидат за президент на ДеБъ ще бъде Лозан Панов. Соросоидите го подготвят още от декември 2015 г., когато в нарушение на Конституцията изчете написаната му от някой неолиберална политическа дитирамба. Естествено, Панов не може да победи Радев, но може да му помогне да вземе втори мандат, отивайки на балотаж. Ще видим…", написа днес Марков, който напоследък се изивява като апологет на Бойко Борисов.

"Панов приключва мандата си като шеф на ВКС едва на 50 г. Явно няма да седне да продира вкъщи и има шанс да стане конституционен съдия ноември, избран от двата пленума на ВАС и ВКС, но може да стане и лидер на ДеБъ, тъй като Христо Иванов е правна и политическа нула. Лансираната от президента Плевнелиев Кристалина Георгиева има конституционни пречки да се яви на президентските избори, дори да иска.

P.S.: Познах, че ще има избори до дупка и 1991 г., и 2021 г.

ДПС има шанс за трети мандатоносител, тъй като имат опит в съставяне правителства на победените – 1992 г., кабинетът на Илия Павлов и 2013 г. на Пеевски. Меди Доган е измислим формулата – „пластично правителство“. За Радев е добре да затопли отношенията с ДПС. Президентската кампания започва…", даде своето мнение емоционалният юрист.

Всъщност председателят на ВКС Лозан Панов, чийто мандат изтича на 15 февруари догодина, ще може да се кандидатира за президент тази есен,  без да напуска съдебната система, ако бъде приета промяна в Закона за съдебната власт, предложена от депутатите от “Изправи се! Мутри вън!” Мария Капон, Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и Виктория Филаделфевс.

Предложението им ще улесни влизането в политиката на изкушените от нея магистрати, но не като солови играчи, а като гражданска квота в партии или коалиции. 

Съдии, прокурори и следователи да имат право да са кандидати на избори като непартийна или гражданска квота или като независими кандидати, предлагат 4-мата депутати. Те променят само чл. 195, ал. 1, т. 6 на Закона за съдебната власт. Той е в раздел III “Несъвместимост”. Сегашният текст гласи, че “съдия, прокурор или следовател, докато заема длъжността си, не може да членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му”.

Депутатите добавят в края на изречението: “с изключение на участие в избори в качеството му на кандидат като непартийна или гражданска квота или като независим кандидат”.

Членството на магистрати в партии или организации, които засягат независимостта им, остава забранено. Но им се дава възможност да се кандидатират за избори като гражданска квота към партии. Това на практика би дало възможност на действащи магистрати да се пробват на политическото поприще, издигнати от партии и коалиции, под претекста, че са гражданска квота. Така значително ще се увеличат шансовете им за успех, но пък ще бъде поставена под сериозен въпрос независимостта им.

Изборният кодекс (чл. 158) и сега дава възможност на магистратите да се кандидатират, но само като независими. Вносителите обаче припомнят, че единствено през 1990 г. трима независими са успели да влязат в парламента, а през следващите 30 г. - нито един.

На практика промяната в закона означава, че магистрат, който в момента правораздава, може да бъде издигнат от гражданска квота, но без да си губи мястото. Според сега действащото законодателство съдия, прокурор или следовател, който влиза в политиката от партия, напуска системата. А ако реши да се върне в нея, кандидатства отначало.

Последният магистрат, който влезе в политиката, беше бившият шеф на Софийския районен съд Методи Лалов. Той обаче напусна системата, заради което му се наложи за много кратък срок да напише и мотивите по десетки дела.

От предложението на четиримата обаче се разбира, че кандидатите, издигнати като гражданска квота, няма да напускат съдебната система, а ще продължат да правораздават. 

Шефът на ВКС Лозан Панов например може да се кандидатира в предстоящите президентски избори, а през това време да продължи да изпълнява и функциите на председател. Ако не спечели вота, остава шеф на ВКС до февруари догодина, а след това продължава да бъде върховен съдия.

В мотивите си вносителите посочват, че въведената през 2011 г. в Изборния кодекс забрана за съдиите, военнослужещи, служители на МВР и др. е дискриминационна. Според тях възможността да се явяват на избори като независими била само опит да се избегне колизия с конституцията.

“Абсолютно несъстоятелен е доводът, че издигането на тези групи професионалисти от политически партии би довело до недопустима партийна зависимост на същите, независимо дали са избрани, или не. По същия начин стои въпросът с издигането на тези граждани за изборни позиции като независими кандидати, но подкрепени от партии, било то за кметове, общински съветници, народни представители и т.н.”, пишат в мотивите вносителите.

“Безспорно дискриминационно и противоконституционно се отделят от реалния политически живот няколко гилдии от професионалисти, в огромната си част юристи, което е и абсолютно нелогично, необяснимо и незащитимо правно, нито житейски”, пишат още те.