Божанков: Скъпи джендъри и соросоиди, хайде на площада!

Доста колебливият напоследък в подкрепата си към ПП Явор Божанков този път зае ясна позиция и призова всички съмишленици да подкрепят днешния протест пред Съдебната палата.

Ето какво роди депутатът от Горна Оряховица: 

Скъпи приятели, джендъри, соросоиди,

Обръщам се към вас с призив.

Правя го като един непоправим мрънкач, болезнено критичен към самите нас — понякога до степен на нетърпимост. Разбирам всеки разочарован. И аз съм сред тях.
Но ви моля — довечера, в 18:30, да бъдем заедно пред Съдебната палата.
Знам как звучи това за мнозина. След „сглобката“. След като КПК се превърна в бухалка. Но е наше производство. И защото в онзи момент, с промените в Конституцията, допуснахме монопол върху властта днес. И още много други грешки.
Но въпреки всичко — нека бъдем там. Заедно.

През 2020 г. не излязохме на улицата заради Румен Радев. А защото прокуратурата влезе в президентската институция, както в квартална кръчма. Излязохме заради самата институция. За върховенството на закона. Заради себе си. Защото ако могат да влязат така там — могат да го направят навсякъде.

Справедливият ни гняв тогава стигна до Слави Трифонов. И два пъти се удави. После премина през „сглобката“. А днес — отново стига до площада. Може би пак ще се роди някой фалшив герой. И пореден измислен месия. Вероятно ще роди ново разочарование. Или друга несправедливост.

Но именно тук, където думите ми вече не стигат, ще се опра на тези на по-светли умове:

Рудолф фон Йеринг, “Борбата за право”, в превод на Кристиан Таков:
„Мирът без борба и наслаждението без труд са останали във времето на Рая. Историята познава и двете само като резултати на непрестанно и мъчително напрежение.

Безусловно полученото право е като децата, донесени от щъркела — каквото щъркелът е донесъл, лисицата или лешоядът могат да отнесат. Но майката, която е родила дете, не дава да ѝ го вземат.

Така и народът, който е извоювал правата и институциите си с кървав труд, не позволява да му ги отнемат.

Затова може да се каже: енергията и любовта, които един народ питае към правото си и с които го защитава, зависят от усилието и напрежението, които му е струвало.
Не простият обичай, а жертвата е тази, която кове най-здрава връзка между народа и правото му. Бог, който народ обича, не му подарява нужното, нито облекчава пътя му до него, а го утежнява.

Затова не се колебая да кажа: борбата, която правото изисква, за да се роди, е не проклятие, а благословия.”

Ще има време за всичко останало.
Но днес е ден за борба.
Довечера — пред Съдебната палата.