Брутално: Ето как Желязната Тачър смаза стачката на 180 000 миньори
Противниците на британския премиер организираха улични празненства след смъртта й
В последните дни родни политици и анализатори припомнят на властта как преди близо 40 години Желязната лейди – Маргарет Тачър успя да укроти и да спре с твърда ръка бруталната миньорска стачка, която през 80-те ескалира почти до гражданска война.
Ефективният протест на подземните работници тръгва през март 1984 година и продължава повече от година. В тотален сблъсък са две съвършено непримирими позиции. От едната страна на барикадата се изправя консерваторката Маргарет Тачър, която настоява за дръзко решение – приватизация на държавните фирми и край на субсидиите от бюджета на работещите на загуба мини. Срещу нея застава Артър Скаргил, лидер на миньорския синдикат NUM, който иска да опази статута на миньорите в същия вид. Скаргил е труден противник и често повтаря че „капиталистическите главорези нямат работа в държавното минно дело”.
Острият сблъсък тръгва след като е оповестено, че държавата смята да закрие 20 нерентабилни мини и 20 хиляди работни места. Скаргил обявява, че никога няма да допусне консерваторите да кастрират и осакатят синдикалното движение и хвърля ръкавица на Тачър.
Стачката изчбухва първо в североанглийското графство Йоркшър, а после се разраства и в други региони. Стачкуват грубо около 180 000 миньори. Само в няколко области подземните труженици не протестират, а искат да работят.
Проницателната Тачър обаче успява да хване слабото място на противника – за зла беда, Артър Скаргил не е провел общонационално гласуване за стачката. Това е коз за министър-председателкята, която заявява пред парламента: „Това е небивало посегателство срещу принципите на демокрацията!”
Грозни картини показа пред света миньорската стачка - тежката мизерия на миньорите, побоищата с полицията, в които загинаха няколко души и мнозина бяха ранени, масивни вътрешни конфликти между стачкуващи и стачкоизменници.Стачкуващите миньори плащат висока цена за протеста си, а синдикакът не можеше да им плаща заплатите по време на протеста, държавата пък цеди по няколко паунда седмично, колкото да не ги остави да умрат от глад.
На 3 март 1985 година миньорският синдикат в крайна сметка се принуждава да вземе решение за край на стачката. Маргарет Тачър успява да извоюва победа и да отвори пътя за по-нататъшни неолиберални реформи.
През 1984 година Великобритания има 180 въгледобивни мини, а днес могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Хиляди миньори остават без работа до края на живота си. Британците и до днес помнят краха на миньорската стачка. Когато през 2013 година Маргарет Тачър почина, противниците ѝ организират улични празненства, защото в лицето на Желязната лейди те виждат своя палач и не могат да й простят.
