БСП на кръстопът: Стига ли само гола идеология да я спаси?

Шест месеца, след като БСП остана без парламентарно представителство, доверието към предсдателя й Крум Зарков вътре в партията започна да се пропуква. Бившият депутат от левицата Андрей Вълчев отправи публична критика към Зарков заради тезата му, че идеологията е основната защита на социалистите срещу отлива на кадри към „Прогресивна България“. А доста спорното си мнение червеният лидер изрази в пространно интервю за "24 часа" ден след като стана ясно и официално, че Илияна Йотова и Кирил Вълчев са новата президентска двойка. 

Има ли воля да укрепи редиците Зарков? 

Вълчев обаче напомни в острото си послание, публикувано снощи, че все пак партията не може да разчита само на идеологическите си устои. Нещо повече, подчерта: "партията не е спасявана от идеологията, а от организационната работа на поколения социалисти, голяма част от които днес са напуснали БСП".

Самият Вълчев, освен депутат неколкократно, бе и един от основните фактори в Младежкото обединение на Столетницата и де факто откри за обществеността "калинките" във властта, като извади на показ липсата на ценз при някогашната шефка на ДФЗ Калина Илиева. 

Крум Зарков вижда в президентската победа доказателство, че партията има бъдеще и че може да се възстанови чрез връщане към лявата си идентичност. Докато Вълчев оспорва самата диагноза: според него БСП няма да се възстанови, докато не реши организационната си криза и не спре да губи хората, които са изграждали структурите й.

Настоящият лидер на оклюмалата БСП поставя акцент върху идеологическата рамка и предстоящата организационна реформа, каквато безспорно, според самите редови социалисти е действително нужна, Но Вълчев напомня, че основният проблем остава разрухата на структурите. 

"Голямата защита на БСП се намира в нейната идеология. Ние трябва да си я припомним и да я припомним на другите“, заявява председателят на БСП. Като доказателство за тази концепция той посочва Манифеста на левите сили, който определя като „истинската ни защита“.

По думите му написаното в него вече се скандира по улиците на Франция, Испания и Германия, защото поставя въпросите за властта на капитала, разпределението на обществения ресурс, образованието и здравеопазването", казва Зарков.

Но Зарков забравя, че последователността на събитията е точно обратната на тази, която Зарков представя в интервюто си.

Организационното възстановяване е създало основата за политическите резултати, включително за местните избори и последвалата президентска победа. Затова Вълчев предупреждава, че партията не може да продължава да насърчава собствената си организационна немощ в името на осигуряване на правилни мнозинства на вътрешнопартийните форуми.

Още по-остра е критиката му към обяснението, че напусналите БСП са се разделили с партията заради идеологически различия. Вълчев подчертава, че огромна част от тях имат десетилетия партиен стаж и поставя въпроса дали действително могат да бъдат определени като хора, загубили лявата си идентичност.

„Със сигурност са повече социалисти от теб и мен. Заедно. Смятай!“, пише той по адрес на напусналите. Според бившия депутат причините за отлива трябва да се търсят в натрупани организационни и управленски проблеми – „мъгливи договорки на национално и местно ниво, липсата на всякакво развитие, неспособност да се постави, защити или реши въпрос, приятелско-роднински толериране на откровени некадърници“. Вълчев отправя и пряко послание към Зарков за начина, по който трябва да се упражнява партийното лидерство: „Силното лидерство събаря, а не издига стени! Силното лидерство гради, а не разрушава мостове! Силното лидерство подава ръка за подкрепа, а не за милостиня.“

Различията между двамата се виждат и в оценката за Манифеста на левите сили. Докато Зарков го определя като основа за възстановяването на лявата идентичност и защита срещу политическото изтласкване на БСП, Вълчев поставя под съмнение съдържателния му баланс. Според него в документ от около двадесет страници повече от 50 пъти се обяснява какво не е лявото, докато социализмът и социалното са представени твърде скромно. Това е съществено разминаване в разбирането им за бъдещето на партията.

Бившият депутат припомня и традиционната претенция на БСП да бъде държавосъзидателна и управляваща политическа сила, подкрепяна от работещите, интелигенцията, заетите в отбраната и сигурността, земеделците и студентите. Той пита къде са тези хора днес и колко от онези, които са се опитвали да възстановят доверието им в левицата, са били отблъснати от поредната вътрешнопартийна интрига. „Колко от тях са днес в #ПБ или просто не гласуват?“, пита някогашният комсомолски лидер, като дълбоко поставя под съмнение дали изобщо "Позитано" 20 си дава сметка за мащаба на загубеното доверие.

И като цяло предупреждава екипа на Зарков и самия него, че президентската победа на Йотова сама по себе си не е гаранция, че БСП е намерила път обратно към парламента.

Засега не е ясно дали това е дежурната другарска критика, или предстои евентуално оспорване на лидерството на настоящето ръководство в опит социалистите да се върнат в реалната политика и... в Народното събрание.