Будител: Проф. Надежда Драгова получи „Паисий Хилендарски”
Истински будител: Проф. Надежда Драгова, безспорно най-добрият изследовател на Паисий Хилендарски, получи годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2021 година, научи Lupa.bg.
90-годишната проф. Драгова получава наградата заради изключителния ѝ принос в развитието на хуманитаристиката, яркото ѝ присъствие в обществения културен живот и заради нейното международно признание, свързано с опазването на културното ни наследство
Неприятната новина е, че проф. Драгова в момента е в Германия със счупен крак.
Проф. Драгова е завършила Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1952 г. През 1966 г. постъпва в Института по балканистика при БАН. Специалист по старобългарска и възрожденска литература, с интереси в балканистиката и културологията, писател, драматург, лектор в университети в Берлин, Белград и Букурещ.
При създаването през 1971 г. на Висшия педагогически институт в Шумен, по-късно Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, е поканена за преподавател по съвместителство в катедра „Български език и литература“ и допринася за укрепване на самостоятелното висше училище, утвърждаването на авторитета му и израстването на десетки местни специалисти.
В периода 1990-1995 г. ръководи катедра „Литература“ на шуменската Алма Матер. Проявява научни интереси, свързани с дейността и проблематиката на Научен център „Преславска книжовна школа“.
Надежда Николова Драгова е родена на 18.02.1931 в гр. Раднево. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1952). Защитава дисертация на тема "Добри Войников" (1958).
Професор по възрожденска литература (от 1991), един от основателите на ШУ "Епископ К. Преславски", Шумен (1971). Научен ръководител на центъра "Преславска книжовна школа" (1988-92). Преподава българистика и балканистика в Букурещкия (1966-68), Белградския (1970-71) и Свободния университет в Западен Берлин (1979-84).
Автор е на множество пиеси с над 40 постановки в България и чужбина. Автор е на книгите "Знай своя род и език" (1961), "Българкето още комиткето. (Преображенското въстание 1903)" (1962), "Пробуждане" (1963), "И го нарекоха Паисий" (1963); "Кой е създал нашите букви" (1965), "На велику ползу всем болгарам" (1965), "Климент Охридски.
Разказ за него и враговете му" (1966, 1971), "Еретици" (в съавторство с Първан Стефанов, 1968), "Между два изстрела" (в съавторство с Първан Стефанов, 1975), "Съвременна българска драма" (в съавторство с Първан Стефанов, 1981), "Балканският контекст на старобългарската писмена култура VІІІ-ХІІ в." (1992), “Отец Паисий - Патриарх на Българското възраждане” (2000). Драгова е член на Съюза на българските писатели (до 1994), на Сдружението на българските писатели (от 1994), на Международната фондация "Никос Казандзакис", на Международната асоциация на жените драматурзи, на Българската секция на Европейската фондация за култура - Амстердам. Редактор на "Zeitschrift fur Balkonologie", Йена, Германия.
