Буруджиева сезира омбудсмана за набезите на Корнелия Нинова

Предварителният запор, който шефката на БСП Корнелия Нинова издейства за себе си срещу журналистката Калина Андролова и политолога доц. Татяна Буруджиева, стигна до омбудсмана Диана Ковачева. Днес преподавателката в Софийския университет сезира националния защитник за порочната практика, а от своя страна, Ковачева се зае с проверка на случая. 

„Обясних на госпожа Ковачева ситуацията, в която съм и за която разбрах едва, когато бях поставена под запор от страна на ищеца Нинова. Омбудсманът се ангажира да направи проверка, тъй като практика по подобен род дела е, ако не се явиш и не протестираш пред съда се приема, че нямаш възражения.

Много често обаче се случва така, че страната срещу която е заведено делото не е информирана за заседанието на съда. Причините често са субективни, заради промяна на адрес или заради неполучено съобщение. Освен това периодът за реакция на подсъдимата страна е доста кратък.

Това често води до подобен род ситуации, в които подсъдимият разбира, че има заведено дело, чак когато му е наложен запор", обясни след срещата доц. Буруджиева, цитирана от "BGReporter.info". 

Според политолога налагането на подобен род “превантивен запор” възпрепятства реално всеки човек, който е принуден по някаква причина да се защитава в съда.

“Не може когато става дума за свободно изразяване нещата да се поставят на плоскост битов спор за имот. Според мен трябва да има финансово ограничение на иска, когато става дума за морални щети. Някой може да се оцени морално за един милион, и да иска да му внесеш гаранция 500000 лв. докато се съдите 3 години. В НПК има ясна граница за обида и клевета тя е 20000 лв. Но голяма част от публичните личности предпочитат водят дела по ГПК. А там няма такава граница на финансовия иск", добави политологът. 

Доц. Буруджиева е на мнение, че трябва да се намери и баланс в доказателствената част на съдебния процес така, че да не може само на база свидетелски показания да се доказват причинени неимуществени вреди.