Бутилка сливова за Стефан Командарев
Вдъхновяващо е, че лекар, отдаден на киното, стигна до този професионален връх
Известният лекар специалист по белодробни болести проф. Коста Костов публикува във фейсбук коментар по повод триумфа на филма на режисьора Стефан Командарев на кинофестивала в Карлови Вари.
“Венедикт Ерофеев, автор на гениалната повест-поема "Москва-Петушки", е от любимите ми руски прозаици. В свое интервю Ерофеев дава оценка на качествата на руските писатели и поети с необичаен критерий - колко водка би сипал на всеки един от тях в чашата му. Ще се възползвам от мерната единица на Ерофеев, за да почерпя.
На Венедикт Ерофеев наливам пълна чаша водка, защото е неповторим, макар за него да важи правилото "без една мога, но с една не мога".
Една чаша ще налея и на Джон Слезинджър, заради неговия шедьовър "Среднощен каубой" с Дъстин Хофман и Джон Войт. По чаша и за тях. От този филм в далечната 1969 година потегли моята любов към киното, която не стихва до днес.
Една бутилка "Grey Goose" за Ален Делон, без когото европейското кино нямаше да бъде същото. Нека запази една чаша и за Жан Габен, когато се съберат в небесния киносалон. Двамата изпратиха филма "Двама мъже в града" (1973 г.) в златния фонд на световното кино.
Едно буре за целия екип на "Кръстникът" (1972 г.). Марлон Брандо, Ал Пачино, Роберт Де Ниро, Робърт Дювал, Копола... Каква извънземна компания.
Две чаши от любимото ми "Glenfidish 12" за Пол Нюмън и Роберт Редфорд за "Ужилването" (1973 г.).
Не ми е известно Клинт Истууд да е прекалявал с чашата, но на него съм заделил една бутилка бърбън (едва ли пие водка) заради всичко, което е създал като актьор и режисьор. Той е моят Лионел Меси в световното кино.
Сега ще отворя една бутилка отлежала троянска сливова ракия ще я сложа на масата на Стефан Командарев за голямата награда на филмовия фестивал в Карлови Вари. Не знам дали Ели Скорчева пие ракия, но знам, че артистите не са махнаджии на пиенето.
Вдъхновяващо е, че лекар, отдаден на киното, стигна до този професионален връх.
Подобни новини трябва да красят билбордовете по българските кръстовища и магистрали, за да осмислят несмисленото и объркано българско битие. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", но идва при нас чрез очистителното вдъхновение на българи като Стефан Командарев.”
