Бюджетният дефицит достигна 3,67 млрд. евро

Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) достигна 3,669 млрд. евро към края на септември 2026 г., което представлява 2,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Това съобщиха от Министерството на финансите. Отчетеното отрицателно салдо съвпада с предварителните очаквания на ведомството, публикувани в началото на миналия месец.

Само за септември дефицитът се е увеличил с около 590 млн. евро. В края на август той беше 3,075 млрд. евро, или 2,4% от прогнозния БВП.

Размерът на фискалния резерв към 30 септември е 8,478 млрд. евро. От тях 6,565 млрд. евро са депозити във финансови институции, а 1,912 млрд. евро са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември възлизат на 33,898 млрд. евро, или 68,3% от годишните разчети. Те са с 3,344 млрд. евро (10,9%) повече спрямо същия период на 2025 г.

Основен принос за ръста имат данъчно-осигурителните постъпления, които се увеличават с 2,451 млрд. евро, или 9,9%. Приходите от помощи и дарения нарастват с 1,502 млрд. евро.

Неданъчните приходи обаче са с 609,3 млн. евро по-ниски спрямо септември миналата година. От финансовото министерство обясняват спада основно с по-малките постъпления от дивиденти от държавни предприятия. През 2025 г. е бил внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г., което намалява приходите от това перо през настоящата година.

Данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, са 27,201 млрд. евро, което представлява 70,8% от годишния план. Те формират 80,2% от всички приходи по КФП за периода.

Неданъчните приходи са 4,051 млрд. евро, или 70% от годишните разчети, а помощите и даренията, основно от европейските програми и фондове, достигат 2,646 млрд. евро.

Разходите по консолидираната фискална програма, включително вноската на България в бюджета на ЕС, достигат 37,567 млрд. евро към края на септември. Това е 66,1% от годишните разчети. За същия период на 2025 г. те са били 33,650 млрд. евро.

Най-съществено нарастване има при социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, както и при капиталовите разходи и разходите за персонал.

От Министерството на финансите посочват като основни причини индексацията на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и повишаването на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г. – 5%.

Допълнително увеличение има при капиталовите разходи заради изпълнението на инвестиции и проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и Общинската инвестиционна програма.

Нелихвените разходи възлизат на 35,734 млрд. евро, което е 65,9% от годишните разчети и увеличение с 3,521 млрд. евро, или 10,9%, спрямо септември 2025 г. Текущите нелихвени разходи са 31,290 млрд. евро, а капиталовите – 4,420 млрд. евро.

Лихвените плащания достигат 974,5 млн. евро – 92% от планираните за годината. Те са с 289,8 млн. евро повече спрямо същия период на миналата година.

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на септември възлиза на 37,416 млрд. евро, или 28,7% от БВП. Сумата е със 169 млн. евро по-висока спрямо края на август. Увеличението се дължи основно на постъпленията от емисия на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, става ясно от месечния бюлетин на Министерството на финансите.