Цар Самуил в гръцките учебници по история : Ето как е представен владетелят , воювал с Василий II

Цар Самуил присъства ясно в гръцките учебници по история като владетел на българите и като един от основните противници на византийския император Василий II. Проверка в официалния портал за електронни учебници на гръцкото Министерство на образованието показва, че темата е включена в учебниците по средновековна и нова история за прогимназиалния етап и за гимназията.

В учебника за Β΄ Γυμνασίου – приблизително съответстващ на прогимназиалната възраст в България – Самуил е разглеждан в контекста на отношенията между Византия и България. Официалният учебник поставя темата в раздела за утвърждаването на византийското господство на Балканите.

Още по-ясно е формулиран разказът в гръцкия учебник за Β΄ Λυκείου. Самото подзаглавие на урока гласи: „Основаването на нова българска държава от Самуил. Подчиняването ѝ на Византия“. В текста е посочено, че през 976 г. Самуил става „архитектът“ на нова българска държава с център в района на Преспа и Охрид, след което разширява българските владения до Дунав и Централна Гърция.

Това е важен детайл: гръцкият учебник не представя Самуил като измислена или несъществуваща историческа фигура, нито отрича българския характер на държавата му. Напротив, той изрично използва определенията „Самуил“, „българите“ и „българска държава“.

Войната с Василий II

Гръцкият разказ обаче е изграден основно от гледната точка на историята на Византийската империя.

В учебника се посочва, че разширяването на Самуиловата държава тревожи Византия. След първоначални дипломатически действия император Василий II започва активна военна кампания. Като важни събития са посочени византийската победа при река Сперхей през 997 г. и битката при Ключ през 1014 г.

След Ключ следва окончателният разгром на българската държава. Гръцкият учебник посочва, че през 1018 г. България е подчинена и присъединена към Византийската империя, като византийските граници отново достигат Дунав.

В хронологичната част на учебника за прогимназията събитието от 1014 г. е обобщено с формулировката, че Василий II „унищожава армията и държавата на българите на цар Самуил“.

А как е представено това в български учебник?

В български учебен материал за историята на Средновековието Самуил също е представен като цар на България, който продължава борбата за независимост след завладяването на източните български земи от Византия.

В публикуван от „Просвета“ учебен материал е посочено, че след превземането на Велики Преслав от Йоан Цимисхий през 971 г. войните за отстояване на българската независимост са продължени от цар Самуил, а през 1018 г. Василий II успява да завладее цяла България.

Българският разказ поставя по-силен акцент върху борбата за запазване на българската държавност, докато гръцкият учебник разглежда същите събития преди всичко като част от разширяването и възстановяването на византийската власт на Балканите.

Ключовата разлика е в гледната точка
И двата учебникарски разказа признават основните исторически събития – възхода на Самуил, войните с Василий II, битките при Сперхей и Ключ и падането на България под византийска власт през 1018 г.

Разликата е в историческия фокус.

В българския разказ централно място заема българската държава и борбата ѝ за независимост. В гръцкия учебник събитията са част от историята на Византийската империя и нейното господство на Балканите.

Това личи и от самата структура на гръцкия учебник: темата за Самуил е включена в глава за „утвърждаването на византийското господство на Балканите и Мала Азия“. Официалният гръцки портал определя тези книги като учебници, предназначени за ученици и учители в гръцката образователна система.

А какво става с „Българоубиец“?

В българския учебен материал Василий II е свързан с прозвището „Българоубиец“, което се обяснява с победата му над Българското царство.

В гръцкия учебник акцентът е различен. Там има отделен текст за личността на Василий II, в който императорът е представен като владетел, провел успешни военни кампании срещу противниците на Византия.

Така един и същ конфликт изглежда различно в двете образователни традиции: за българската история това е последната голяма борба за независимостта на Първото българско царство; за византийския исторически разказ – възстановяването на имперската власт над Балканите.