Църквата чества Свети Антим

Днес православната църква почита Свети Антим. Роден в Никомидия и получил християнско възпитание, той бил добродетелен човек, изпълнен с любов към Бога и ближните си. Отличавал се с високи добродетели и благ характер. Издигал високо своя дух, бил дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички. Така привлякъл вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.

Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. В тоя град живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни противници бил подпален дворецът им и голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните.

Избухнало жестоко гонение срещу Църквата. Християните били залавяни и избивани безпощадно като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. В същото време голям брой християни били хвърлени в затворите, за да бъдат след това мъчени и убивани.

Ударът бил насочен главно срещу пастирите на Църквата.

В това опасно и тревожно време, по особено Божие внушение, епископ Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство.

Той пишел писма и до християните, затворени в тъмници. Едно от тях било заловено и предадено на император Максимиан. Тогава владетелят се разгневил и изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато войниците дошли в селцето, в което се намирал епископ Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския учител.

„Влезте при мене в къщи и си починете“, отвърнал им епископът, като разбрал, че е настъпило времето за неговия подвиг,  аз ще ви посоча къде се крие оня, когото търсите.“ Той ги нагостил, а след това им казал: „Аз съм този, когото търсите. Заловете ме и ме заведете при този, който ви е пратил“

Трогнати от постъпката на почтения старец, който така приветливо ги приел, войниците се смутили. Те не се решавали да го отведат под стража.

Те казали на Антим да се скрие, а те да кажат на владетеля, че не са го намерили, но не получили съгласието му и той им казал: „Голям грях е пред Бога да се постъпи против истината. Престъпно е да измамите когото и да било, особено пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се допуска лъжа при изпълнението на дълга. Извършете честно онова, което ви е заповядано! Вие не сте виновни за това незаконно поръчение, с което сте натоварени.“

И Антим тръгнал с войниците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелали веднага да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил.

Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч.