Църквата празнува Света Анна

На 9 декември Православната християнска църква почита зачатието на Света и праведна Анна – майка на Богородица. Празникът е известен още като Зимна Св. Анна или Анино зачатие, тъй като това е денят, в който е зачената Дева Мария. Св. Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството.

Анна е канонизирана през деветнадесети век, но християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през шести век, когато в Константинопол е построена първата църква, носеща името ѝ. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име – Анна.

Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на св. пророк Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва).

В деня на св. пророк Даниил празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца, месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Анино зачатие са честване на женското плодотворящо начало. Анна е латинска форма на староеврейското Hannah и означава благодат. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен).

Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е отбелязвал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).

Според неканоничното Протоевангелие на Яков, съпрузите Анна и Йоаким били вече възрастни, но все още нямали деца. И на двамата се явил Ангел Божий, който им възвестил, че ще станат родители на преблагословена дъщеря, която ще нарекат Мария и чрез нея ще бъдат благословени всички земни племена, и ще се даде спасение на цял свят. Анна родила дъщеря, която нарекли Мария. Когато навършила три години, тя била въведена в храма в Йерусалим и била посветена на Бога. Тази дата се отбелязва като Въведение Богородично и Ден на християнското семейство.

Традиции и обичаи

Народът почита този ден и като празник на врачките. В деня на нейния празник жените не работят, за да не се разболяват децата им. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена – женски. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък. Гости посрещат именичките.

Поверия за този ден

Жените варят жито и царевица, за да растат посевите като деня.
Някой стопани въвеждат в къщата си прасе. Вярвало се, че така всичко, с което се захване човек, ще върви. Насаждат се кокошки за първи път, за да се излюпят всички яйца.

Вярва се, че всички магии изказани в тази нощ са успешни. Най-подходящо място за това са гробищата – сакралната граница между световете. Младите жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.

Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно.
Забранява се работата с вълна. На места денят се смята за лош и опасен.
На този ден се следи, кой ще е първият гост в къщата и какъв късмет носи.

Ако обаче прагът на дома бъде прекрачен от кокошка, предстоящата година няма да е добра, тъй като обратно на прасето, птицата рие с краката си назад. Отивайки на гробища, хората изказват заклинания, за които се смята, че ще се сбъднат.

Полът на първия гостенин в дома на Анинден определя какви животни ще се раждат по-често – мъжки или женски, а от това дали е благочестив – доколко плодородна и здрава ще е годината. Друго предсказание, което се прави в навечерието на Анинден, е дали на младите момичета им предстои сватба.

За целта предишната вечер в едно гърне с вода се слагат зърна, ябълкови или вишневи клонки и се наблюдава кога ще покълнат и ще се разлистят. Случи ли се преди края на годината, сватбата ще е скорошна.

Празникът на Света Анна се асоциира и със смяната на годишните цикли – от зимата, която тъкмо започва, слънцето се извърта към пролетта, тъй като по стар стил Анинден е бил отбелязван в най-краткия ден от годината (22 декември), след който денят започва да нараства „с по едно просено зърно“ чак до Еньовден, когато започва да намалява.

Ето защо на този ден хората усещат, че са на прага на нещо ново, че могат да забравят за старите несгоди и да повярват в добрия си късмет, като се възползват от разкрилите се пред тях нови възможности.