Чартърите до България намаляват заради офанзивата на нискотарифните

Авиационният сектор у нас е проявил по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании, във връзка с предизвикателствата на ковид пандемията. Това отчитат от Асоциацията на българските авиокомпании, която провежда традиционната си годишна среща. Финансовата подкрепа от страна на държавата в размер на 60 милиона лева е била от съществено значение за сектора преди отпадането на COVID-19 ограниченията през 2022 г., съобщи БНР.

Над 186 млрд. долара са достигнали загубите в авиациоиндустрията в света по време на панденията въпреки финансовите помощи от правителствата към авиокомпаниите по данни на Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА). В световен мащаб броят на превозените пътници през 2022 г. е достигнал 70% от нивата на 2019 г., а за настоящата очакванията са за 85,5%.

По-гъвкавите се оказаха по-подготвени и успяха да преодолеят този стрес. Българските авиокомпании влизат в тази група, заяви председателят на Асоциацията на българските авиокомпании Светослав Станулов. 19 са действащите въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз към края на миналата година.

Към момента повечето самолети на българските авиокомпании работят на други пазари. Запазва се и се задълбочава тенденцията на забележимо и трайно навлизане на българските авиокомпании на европейския пазар. Карго полетите се изпълняват изцяло в Европа. Работата на чуждестранни пазари осигурява по-голяма гъвкавост, по-равномерна заетост през годината и икономическа стабилност на българските оператори.

Освен това страната ни се утвърждава като значим център за техническо обслужване и ремонт на самолети в Източна Европа, според от Асоциацията на българските авиокомпании. Линиите за техническо обслужване на 150-местни самолети са вече 17, при 12 през 2018 г. В момента за българската авиация са нужни 4 или 5 бази, което създава значителни експортни възможности.

Гражданската авиация у нас разполага с два учебно-квалификационни центъра за пилоти, техници и кабинен екипаж, както и с действащи учебни центрове за първоначално обучение на пилоти, като кадрите се подготвят в съответствие с европейските изисквания. Въпреки това продължава тенденцията за недостиг на пилоти.

35% от чуждите граждани са преминали през страната ни транзитно. Международните полети традиционно се осъществяват през летищата в София, Варна, Бургас и Пловдив. През миналата година са достигнати близо 75% от броя на пътниците по международни линии от 2019 г. - близо 8 584 00 за четирите летища. Потвърждава се тенденцията за намаляване на броя на чартърните полети до България заради навлизането на нискотарифните превозвачи в страната ни, както и на самостоятелното организиране на пътуванията от страна на туристите в интернет.

До 2025 г. се очаква да бъдат достигнати нивата на пътнически превози от 2019 г., но икономическата ситуация може да бъде причина за забавяне. Летище "София" е обслужило около 67% от всички пътници по международни полети. Трафикът там се възстановява най-бързо, като са достигнати 84% от пътникопотока през 2019 г. На столичното летище преобладават редовните полети. През Варна и Бургас преминават 33% от пътниците по всички международни полети, като много по-бързо се подобряват показателите за редовните линии, отколкото за чартърните.

Същевременно в последните години разходите на авиокомпаниите значително са се увеличили. "Основните приоритети остават същите. На първо място - безопасността на пътниците - както от техническа гледна точка, така и от гледна точка на квалификацията на персонала. Приоритет ще продължи да бъде и качеството на услугата. Важно е и да има и авиационна свързаност, както и посрещане на високите изисквания за екологичен транспорт", Светослав Станулов.

Относно използването на по-устойчиво авиационно гориво Христо Тодоров от Управителния съвет на Асоциацията на българските авиокомпании заяви: "Декарбонизацията на авиационния транспорт е може би най-актуалната в момента. Ориентираме се към самолети, които имат по-нисък разход на гориво."