Чие е гигантското стъпало на 200 млн. години?

През 1912 година южноафриканският фермер Стофел Коетзи дал на учените загадка, която и до днес остава неразгадана. В глухо гористо ъгълче на провинция Трансваал в ЮАР, недалече от границата със Свазиленд, той открил гигантска следа от ляво човешко стъпало.

Неговата дължина е 128 см, а ширината – 60 см. Отпечатъкът е толкова ясен, че сякаш някой гигант е стъпил върху мека глина, втвърдила се след това на слънцето. В същото време следата е оставена в гранитна скала, а на платото Велд глина изобщо не се среща.

Навремето съобщението за загадъчната следа, появило се в пресата, станало сензация, отбелязва Древните.ком. Вестниците писали за 200 милиона годишно „неопровержимо доказателство“ за съществуването на раса на гиганти някога в Африка, възможно „пришълци от Космоса“. Освен това температурата на техните тела била толкова висока, че топяла гранит.

Други „експерти“ твърдели, че те са били много по-студени от лед, щом са могли безболезнено да стъпят върху разтопения гранит. Намерили се дори горещи глави, отправили се да търсят потомците на тези гиганти, уж оцелели в африканските дебри.

Но ученият свят възприел сензацията доста скептично. А тъй като достигането до далечните ъгълчета на платото Велд в онези дни било трудно, никой от учените не се заел да провери находката и за нея постепенно било забравено.

Вторично тайнствената следа открил йоханесбургският журналист Дейвид Барит, който се натъкнал на нейното описание в стари вестници. Не се поколебал да отпътува за платото Велд, където се убедил в достоверността на отпечатъка. „При своите огромни размери тя е вкопана в скалата на цели шест дюйма (15 см). За да се изсече такава фалшификация в твърдия гранит, а не в поддатлив пясъчник или варовик, би бил необходим титаничен труд. Освен това повърхността на стъпалото е абсолютно гладка, без всякакви следи от обработка. Очевидно някога плочата е била разположена хоризонтално, а по-късни сеизмични процеси са я поставили вертикално“, пише той.

Оказало се, че аборигените свази знаят за този гигантски отпечатък от незапомнени времена. 90-годишният местен жител Даниел Дламини разказал следното на журналиста: „Когато бях още малък, моят баща ми разказваше за следа на божество, а самият той го разбрал от своя дядо. Той му казвал, че когато първите свази дошли тук, следата вече е била на скалата“. Местните жители вярват в нейния свръхестествен произход и смятат това място за свещено. Затова никой, с изключение на шаманите, не се приближава към скалата.

„Аз не мога да намеря рационално обяснение на трансваалската загадка", казва проф. Арч Рейд от геоложкия факултет на Кейптаунския университет. "Но едно е съвсем ясно – изсичането на такъв отпечатък от стъпало в гранитната скала е практически невъзможно“, допълва Рейд.

Гигантска „следа на божество“ има и в Шри Ланка. Мястото й е на 44 мили от Коломбо на облачния връх Адамс пик. Смята се за будистка светиня. Нейните размери са почти същите като на трансваалската, само че следата представлява отпечатък от дясно стъпало.