ЧИТАЙТЕ, ЗАВИДУЙТЕ! Паралелната вселена на путинските опорки

През първите три дни на април новините от Украйна включваха следното: усилията на Международния червен кръст да евакуира цивилни от Мариупол – град в Южна Украйна, който е под обсада от няколко седмици и където се смята, че са загинали хиляди цивилни. Основният акцент в историята за Мариупол през този период – както беше съобщено в различни медии, като Би Би Си, Уолстрийт Джърнъл, Ал Джазира и много други – беше, че усилията за евакуация на населението и създаване на „хуманитарен коридор“ са се провалили.

Друга важна история беше свързана с пренасочването на военните усилия на Русия към източния театър. Русия обяви плановете си да изтегли силите си от районите около столицата Киев и да ги пренасочи на юг и изток; в първите дни на април това пренасочване беше в ход. В световните новини често се появяваше анализът, че руските усилия за превземане на столицата или дори за поемане на контрол над околните райони са били неуспешни.

През този тридневен период в новините бяха включени и високите оценки за руските жертви – между 7000 и 15 000 убити само за пет седмици война – и може би също толкова изненадващото, че за този период са убити седем руски генерали. Широк отзвук предизвика и статията, публикувана в „Ню Йорк Таймс“, според която руският президент Владимир Путин е получавал слаба или неточна информация за хода на войната.

Но новината, която доминираше в световното отразяване, беше откриването, след като украинските сили си върнаха контрола над няколко града и малки населени места близо до Киев, на тела на цивилни, много от които със следи от екзекуция. Новините за тези събития бяха съпроводени с осъдителни думи от страна на президента на Украйна Володимир Зеленски, както и от официални лица в Европа и Съединените щати. Бяха отправени призиви за разследване на предполагаеми военни престъпления.

Това бяха основните новини от Украйна, отразени от голяма част от световните медии, през първите три дни на април.

Новините в Русия

В The Grid вече е писано за паралелната вселена на руското новинарско отразяване на войната, което започна с отказ да я нарече с това име. „Война“ и „инвазия“ не могат да се използват в Русия, за да се опише случващото се в Украйна; това е правило, което би изглеждало фарсово, ако не беше толкова сериозно. По време на програма на Съвета за международни отношения тази седмица Денис Волков, директор на центъра „Левада“ – единствената социологическа организация, която запазва известно уважение извън Русия – отговори на въпрос, използвайки израза „военна операция“. След това направи пауза и поясни: „Съжалявам, трябва да разберете, аз все още съм в Москва, затова използвам този език“. Волков може да бъде извинен за това, че е подбирал внимателно думите си; ако беше казал „война“ или „инвазия“, щеше да наруши новите закони за националната сигурност – нарушение, което се наказва с до 15 години затвор.

Независимите медии в Русия са закрити. От началото на войната стотици руски журналисти са напуснали страната. Тази седмица The Grid обедини усилията си с руски журналист, който е напуснал преди много години, за да проучи как са отразени – или игнорирани – горепосочените истории през същите тези три дни.

Ксения Кирилова прегледа десетки източници на отразяване на руските новини: основните телевизионни предавания, онлайн новинарските емисии, каналите в приложението Telegram и др. Нейният анализ предложи ярка картина на тази „паралелна вселена“; той също така помогна за разбирането защо руските нагласи остават до голяма степен в подкрепа на Путин и неговата „специална военна операция“.

Новините от Мариупол – в руски стил

Ситуацията в Мариупол доминираше в руските репортажи от Украйна, както и в САЩ и други части на света. В известен смисъл историите си приличаха. По основните руски телевизионни канали не липсваха кадри на разрушенията: взривени къщи, гробове в дворовете на жилищните сгради и други сцени, които биха били познати на зрителите във Варшава, Лондон или Вашингтон.

Различни бяха езикът и разказите

Разрушенията в Мариупол бяха приписани на „украинските националисти“ и бяха преплетени с интервюта с жители, които носеха знамена на „ДНР“ – знамена на така наречената Донецка народна република, район в Източна Украйна, който Русия обявява за свой, с подкрепата на местните сепаратисти. Интервюираните твърдят, че „чакат освободители“; вижда се жена, която плаче със сълзи на радост и казва на чеченските бойци, сражаващи се на руска страна: „Чакам ви от осем години! Защитете ме от този идиот, клоун“ (препратка към Зеленски).

Няколко репортажа от Мариупол бяха посветени на руското въоръжение и доказателствата за мощта на руската армия, както и на методите, които Русия използва, за да унищожи враговете си. От логическа гледна точка може да изглежда, че показването на разрушаването на жилищни сгради и последващото хвалене с военното оборудване, способно на такова клане, би било контрапродуктивно от гледна точка на изграждането на симпатии към руската гледна точка. Въпреки това, като се има предвид, че повечето руснаци все още подкрепят Путин и неговата „военна операция“, логиката е валидна. Като цяло руснаците – поне засега – възприемат армията си като защитник и освободител, така че е логично да приветстват историите за нейната сила.
Отразяването в западните медии в началото на войната включваше обширни репортажи за руската бомбардировка на родилния дом в Мариупол. През трите дни, в които The Grid наблюдава руските медии, Първи канал и други руски телевизионни предавания излъчиха историята на жена, родила в друга болница в града. Нейното име беше посочено като Мариана Вишемирска и в репортажа на руската телевизия тя не каза нищо за руския въздушен удар.

Вместо това тя каза, че е чула слухове, че членове на украинския полк „Азов“ са окупирали другата болница. Полкът „Азов“ е известен със своите десни и дори неонацистки уклони и като такъв често се споменава в руската мантра за необходимостта от „денацификация“ на Украйна. Ясният извод от интервюто и историята е, че Русия е трябвало да бомбардира болницата, за да я освободи от украинските сили.

„Журналисти“, фаворити на Путин

Струва си да се отбележи кои са някои от тези „журналисти“; по-добре е те да се разбират като пропагандисти.

Първо, те работят в официалните руски медии, а истинските журналисти вече не могат да работят в тази сфера. В прокремълските медии не са възможни репортажи на независими журналисти. Да вземем за пример двама мъже, които бяха забелязани да „правят репортажи“ през тези няколко дни: Семьон Пегов работи за RT; Александър Коц работи за „Комсомолская правда“. Коц е наричан един от най-добрите пропагандисти на Кремъл и през 2014 г. получава от Путин „медал на ордена „За заслуги към Отечеството“, връчен за „обективност при отразяване на събитията в Крим“. Други руски телевизионни канали също публикуват техни истории.

Тези „военни кореспонденти“ не крият на чия страна са. Кореспондентът на „Вести“ Александър Сладков има армейско звание старши лейтенант. Пегов нарича себе си „сепаратист“ (което означава, че подкрепя руските сепаратисти в Донбас). А това е Коц, „отразяващ“ отстъплението на руските войски от околностите на Киев: „Аз съм репортер на една воюваща страна. И през целия този месец и половина бях с моята армия. И се гордея, че имах честта да отразявам героичните сражения, първо край Мариупол, после край Киев. Бях в Гостомел и стиснах ръцете на истински руски герои“.

Руското отстъпление

Още от първите дни на войната руските въздушни удари и сухопътни настъпления подсказваха, че Киев ще бъде основна цел на инвазията. Със сигурност всичко, което Путин каза в речите си от 21 и 24 февруари, обосноваващи „операцията“, създаваше впечатлението, че правителството на Зеленски ще бъде цел. Но с течение на дните и седмиците ставаше все по-ясно, че руската офанзива е спряла извън столицата. Руските сили присъстваха в няколко града и малки населени места извън Киев, но не успяха да ги задържат и не можеха или не искаха да предприемат атака срещу самия Киев.

На 29 март висши служители на Министерството на отбраната в Москва обявиха стратегическа промяна. Те ще насочат вниманието си към източната част на страната – района на Донбас. Няма да има нужда от нападение срещу столицата. Не се споменаваха никакви неуспехи на самото бойно поле.

Когато започна фактическото отстъпление от тези райони, руските военни кореспонденти изглеждаха откровено озадачени: Както размишлява Коц: „Не можах да намеря отговори на въпросите, зададени от зрителите. И които аз сам си задавам.“

Тогава Владимир Соловьов, който е сред водещите руски пропагандисти (попаднал в санкционните списъци на САЩ и Европейския съюз), предложи обяснение: Според него руската армия лесно би могла да превземе Киев, но не желае градът да бъде разрушен. Във всеки случай, продължава той, стратегическите планове на Москва никога не са включвали превземането на Киев.

Почти всички репортажи за отстъплението отразяваха точно официалната руска гледна точка: Фокусът на операцията винаги е бил върху освобождаването на Донбас.

Вестник „Взгляд“ се изказа, че „не е препоръчително да се превзема Киев“. От материала: „В продължение на няколко дни от Киев през Беларус се изтегляха огромни колони руски войски… Мащабът им е такъв, че в ретроспективен план може да се каже, че окупирането на Киев не е било проблем, но това би довело до големи разрушения и човешки жертви.“ Същите обяснения бяха повторени от много официални канали в Телеграм.

Имаше едно изключение. Руският военен кореспондент Роман Сапонков пише в своя канал в Телеграм: „Всъщност няма настъпление в близост до Киев, Чернигов и Суми. Надявахме се, че ще ги превземем с лека кавалерийска атака, както през 2014 г. Но не се получи.“ От гледна точка на руското новинарско отразяване последният коментар може да се смята за ерес.

Зверствата в Буча

В деня след разкритията от Буча изглеждаше, че руската медийна пропаганда и нейните говорители са изненадани. Първоначалната реакция подсказваше, че се прави опит темата да бъде заглушена с още репортажи от Мариупол.

След това, в неделя, руските медии излязоха с поредица от официални изявления относно историята – по-конкретно това, което различни издания нарекоха „украинската провокация в Буча“. Всички разкази на руските медии, повторени в няколко платформи, бяха вариации на тази тема: Руската армия никога не е контролирала напълно града и нейните сили са напуснали града на 30 март. След като руските войски се изтеглят от Буча, през първите три дни не са открити никакви тела.

Ето какъв беше разказът на Рен ТВ: „Или стрелбата е инсценирана, или жертвите са открити не след напускането на руските военни, а след завръщането на украинските военни в Буча“.

От радио Спутник: „Кметът на Буча обяви освобождаването на града на 31 март, но не каза нито дума за жертвите и телата по улиците.“

Едно от най-популярните предавания в Русия е „Неделна вечер с Владимир Соловьов“. В изданието от тази седмица убийствата в Буча бяха централна тема. Соловьов нарече видеото инсценировка, „провокация“, осъществена от Великобритания, и го сравни с това, което нарече подобна измислица: военните престъпления, извършени от босненските сърби през 1995 г. в Сребреница. Тези престъпления, разбира се, бяха добре документирани от журналисти и международни следователи за военни престъпления.

Соловьов стигна и по-далеч. Той заяви, че целта на тази „провокация“ е „пълното унищожаване на Русия“. Единственото разумно заключение? „Спрете да флиртувате с нацистите. Оставете армията да работи на всички нива“, заяви Соловьов. „Не може да има никакви преговори със злосторника, а само пълна и безусловна „капитулация, денацификация и демилитаризация на този режим“.

И в този случай програмата на Соловьов се смята за основното политическо токшоу в страната. То е основният главен източник на информация за руските телевизионни зрители.

Нищо в руското отразяване на историята с Буча не подсказва, че руските сили са извършили нещо нередно. Единствената разлика в различните медийни репортажи беше свързана с това кой всъщност е извършил „фалшификацията“; според някои това са направили самите украинци, според други – британците. Някои канали в Телеграм обвиняваха САЩ, а други – Германия. Но всички бяха единодушни: това е фалшификат, „провокация“. Руснаците не са направили нищо лошо.

Други новини

През тези три дни се отразяваше и притокът на външна военна помощ за Украйна. Темата получава от време на време внимание в руските медии, като обикновено е представена в рамките на един и същ наратив: Западът прави всичко възможно, за да продължи войната, „да се бори с руснаците до последния украинец, като напомпва огромни суми пари и оръжия в Украйна“.

Историята, че Путин е бил слабо информиран за войната, получи минимално отразяване, а когато това се случи, то беше съсредоточено върху президентския говорител Дмитрий Песков: „Държавният департамент и Пентагонът не разбират какво се случва в Кремъл, не разбират процеса на вземане на решения“.

И накрая, в главния руски официален новинарски сайт РИА Новости се появи този материал от неделя под заглавие „Какво трябва да направи Русия с Украйна“. В него се казва, че трябва да има руски контрол върху „превъзпитанието“ на цялото население на Украйна: „Името „Украйна“ не може да бъде запазено като название на нито един напълно денацифициран държавен субект на територията, освободена от нацисткия режим. Новосъздадените народни републики в пространството, освободено от нацизма, трябва да се развиват и ще се развиват. … Всъщност техните политически стремежи не могат да бъдат неутрални – изчистването на вината пред Русия за третирането ѝ като враг може да се осъществи само чрез разчитане на Русия в процесите на възстановяване, възраждане и развитие.“

Това отново е една паралелна вселена.

Том Нагорски , Ксения Кирилова , The Grid, източник: e-vestnik