Чудеса се случват под Мадарския конник

Странни синьо-бели светлини „кръжат” редовно над входа на скалната гробница в местността Кирека под Мадарския конник, разказват хора от близкото село Калугерица. Местните са убедени, че това се случва, защото преди много време на това място са погребани свети хора. Историците са доказали, че векове наред тук са живели монаси, а според едно от предположенията в голямата скална гробница е погребан царят-покръстител Борис Първи.

Сиянието над евентуалния му гроб се появява привечер или рано сутрин. Поне тогава е наблюдавано от очевидци. Кълбата светлина блесват сякаш от нищото, като озаряват първо Мадарския конник, а след това бавно слизат към входа на гробницата. Някои минават през скалната врата и влизат във вътрешността, а други изчезват на входа така, както са се появили. Все още повече са неверниците и хората, които смятат, че става въпрос за развихрено въображение, а не за реални факти и явления. Преди време е отслужена панихида за погребаните монаси в местността Кирека под Мадарските скали. Десетилетия наред скалната гробница е преравяна от иманяри. На тях и на бездомните кучета се дължат разпилените човешки кости, с които редовно се поругава святото място. Парадоксално е, че освен търсачите на съкровища районът на монашеския некропол се поругава всяка година и от иначе красива и благородна инициатива – съборът „Кирека пее и танцува”. Хората и песните се играят и пеят върху древно гробище на първите монаси християни по тези земи. Преди събора на същото място имало пионерски лагер, разрушен в началото на демократичните промени.

Мадара е култов център още от времето на създаването на българската държава и свещено място в първите векове на християнството. В скалния масив са изсечени над 300 монашески килии. Има няколко скални църкви. Скалната гробница под Конника в местността Кирека до село Калугерица представлява издълбана в скалата стая с правоъгълна форма дълга 3,40, широка 2,80 и висока 2,20 метра. Има двойна рамка за врата, както и вдлъбнатини за опора и закрепване на вратите. Вътрешно е  прецизно оформена с две корита. През 30-те години на миналия век унгарският археолог Геза Фехер изказва предположение, че именно тук е погребан цар Борис Покръстител. Фехер открива следи от постройка в близост и допуска, че тя е остатък от манастира на владетеля, който се оттегля от престола след покръстването на българите и заживява в манастир. Логично е погребан в близост, което най-вероятно е скалната гробница под Мадарския конник. Категорични доказателства за това няма.