Чуждите медии безпощадни: Разкриха се всички пробойни на сигурността на Черно море

Решенията от провелото се вчера заседание на КСНС при Илияна Йотова в президентството възбудиха чуждите международни анализатори и тази сутрин Ройтерс, АФП, Ал Джазира и специализираните военни издания като под команда обявиха, че дрон-атаката в Черно море в българските води (изключителната икономическа зона - б.р.) е разкрила огромни пробойни в сигурността. Но критиките спрямо властта и на "Дондуков" 2, и в лицето на новото правителство на Румен Радев не са единствени. Остри забележки отправят авторитетните издания и спрямо вечните чертежи и декларации на ЕС за увеличавана на отбранителните способности на страните-членки. Очевидно - останали само като намерения предвид случващото се вече на практика на територията на съюза, при реални атаки от Русия. 

Казва ли ни всичко властта? 

Темата чии всъщност са дроновете не присъства в анализите на международната преса, а прави впечатление, че между редовете от казаното от Йотова вчера, например, в Уошингтън поуст, се чете ясна критика спрямо Русия. Според анализа на изданието, публикуван тази нощ българско време, Йотова е отправила недвусмислено предупреждение към Москва, че нейната война в Украйна е засилила драматично дестабилизацията в Черноморския регион и че това трябва да спре.

В същото време Кремъл чрез говорителя Дмитрий Песков ту обяви, че да, тя е предизвикала атаката спрямо двата цивилни търговски кораба (потъналия - натоварен със сол, и ABLE, с пшеница, от който бяха спасени моряците чрез българската акция - б.р.), ту чрез външния министър Сергей Лавров - че не е стреляла тя.

А докато родните власти се кумят и тепърва ще разследват кой изстреля морските дронове и уби сирийските моряци в първия потънал съд, медиите на Запад пишат тревожно: 

Черно море вече не е буфер: атаката край България разкри дупките в българската и европейската отбрана.

"Ройтерс" поставя инцидента в още по-широк контекст: само ден по-рано кораб, свързан с Турция, бе атакуван и потъна край Румъния, като загинаха двама души. Така за 48 часа западната част на Черно море се превърна от периферна зона на войната в Украйна в директна зона на риск за корабите на НАТО.

Според анализ на морската сигурност, цитиран от медията, географското разширяване на атаките към икономическите зони на Румъния и България представлява „значителна ескалация“ на заплахата за търговското корабоплаване.

Именно тук започват неудобните въпроси към София. България не знае кой е нанесъл удара — и няма останки от дроновете. И "Ройтерс" отбелязвадруго: Румен Радев допуска, че посоката на корабите и характерът на товара логично насочват към Русия, но изрично уточнява в брифингите у нас, че това не е доказателство. Така България се оказва в необичайна позиция: намира се на мястото на атаката, но не разполага с достатъчно материални доказателства за извършителя. И още нещо показателно — София вече говори за необходимост от допълнителни въздушни и морски средства за наблюдение и противодействие на дронове. Докато съвсем наскоро отказа да се включи в общата антидрон коалиция. Това видимо прави впечатление на международниците в престижните издания, следящи отбраната по Източния фланг на НАТО. 

И медиите не остават безучастни - реакцията на София е насочена към запълване на дефицити, които атаката вече е направила видими. И задават доста неудобния въпрос - какво всъщност пази България и как го пази. Ал Джазира, която, между другото, доста остро критикува България, че е спряла твърде рано издирвателната акция за намирането на оцелели от първия кораб, отбелязва, че снабдяването със средства за противодействие на дроновете е закъсняло.

Euronews публикува анализ със заглавие, което само по себе си е диагноза: „Смъртоносните атаки с дронове повдигат въпроси за отбраната на Черно море от страна на Европа“. Медията припомня, че ЕС прие стратегия за сигурността на Черно море още през май 2025 г., предвиждайки защита на морския коридор, критичната инфраструктура и подводните кабели, както и създаването на Black Sea Maritime Security Hub. Само че атаките показват разликата между стратегия и реална способност.

Според изтекъл вариант на годишния доклад на Европейската агенция по отбрана европейските държави продължават да имат критични дефицити в морските боеприпаси и ракетни запаси, интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана на военноморските сили, далекобойните способности и защитата на подводната инфраструктура.

И това при планирани около 98,9 млрд. евро инвестиции в морски способности за периода 2024–2029 г.

„Имаме много стратегии. Но за сигурността трябват способности“. Най-съществената критика към европейския подход идва от Михаил Себастиан Кихая, експерт по морска сигурност от European Policy Centre, цитиран от Euronews. Според него Черно море е получавало твърде малко внимание в общия европейски дебат за отбраната.

А заключението му е трудно за заобикаляне: Европа има достатъчно стратегии и направления, но за реалната сигурност на Черно море са необходими реални способности — включително радари, сензори и разузнавателни операции. Още по-проблемно е, че според експерта НАТО все още няма изградена цялостна бъдеща архитектура за сигурност на Черно море, въпреки годините разговори по темата... Е, атаките са налице. 

Това означава, че в най-рисковата морска зона на източния фланг на Европа има своеобразен вакуум между политическите декларации и военната инфраструктура, необходима за тяхното изпълнение.