Цигани събират злато и пачки на бунището в Дупница

Боклукът е гадост за едни и съкровище за други. Това го знаят най-добре циганите, които си вадят хляба от смрадливите купчини на старото сметище над Дупница. Камиони редовно изсипват тонове отпадък, който за ромите е манна небесна, защото работливите си намират картини, старинни пистолети, дори злато и пачки с пари.

Представете си каква радост е да намериш късче злато, пише в. „Вяра”. Сега си представете тази скъпоценност да е заобиколена от милиони микроби и нечистотии. Хората, които си изкарват парите на сметището, не чакат пачките да паднат от небето, а бъркат. Не се страхуват да си изцапат ръцете, не припадат от лошата миризма. Ромите попадат не само на златни бижута. Сред боклука на дупничани са изравяни ценни антики, картини, стари пистолети, монети, грънци… В старите дюшеци намират и пари, скътани от някоя пестелива баба или дядо. Изхвърлените якета, анцузи, палта задължително се пребъркват – може да изпадне някоя дребна сума. За всички тези находки разказват самите роми, докато ровят за дневната надница.

„Днеска попадаме само на шишета, пластмаса, виждате. Стотинки намираме. Аз не разбирам от картини, но ако намеря, няма да подмина. И тука нещата са на късмет. Ровиме, каквото намериме”, разказва жена, която не пожела да каже името си и през цялото време бе вглъбена в работата. Нейна „колежка” пък бе добре екипирана с ръкавици и найлонова шапка.

„Намират се пари, попадаме и на десетачки. На ден може и 10 лева да изкарам, може и повече. Знам за история с матрак. Човекът починал, роднините изхвърлили дюшека и тука наши колеги намериха вътре 6 хил. лв. Аз съм отскоро тука, но съм чувал тази история. И аз се надявам”, разказа Владимир.

Сред планините от боклуци важи правилото – който каквото намери, за него си е. Няма тартор. На дупнишкото бунище идват да ровят за съкровища по 10-15 души на ден. Те работят с антиквари и когато попаднат на любопитна находка – я продават веднага. Пазачите на сметището се кълнат, че досега не са чули някой от „боклучарите” да се е разболял. Те разказаха, че когато идва камион, по неписано правило ромите биват изчакани да преровят новата пратка и едва след това багерите бутат нечистотиите в рова.

Циганите, които заработват на старото сметище, са изложени на опасности заради честите самозапалвания, но много от тях поемат този риск. От общината многократно са обяснявали, че предприемат всички необходими действия с помощта на местната пожарна да овладяват запалвания и задимявания. Ежедневно се извършва запръстяване. Според обяснението на експертите горивните процеси тръгват от вътрешността на сметището, което е напластявано през годините и е достигнало около 60 метра дълбочина.

Без да бъде направено рекултивиране, процесът на гниене, палене и задимяване ще продължава. При едно от последните запалвания от общината обясниха, че продължават „потискане“, докато се стигне до стартирането на реалния процес на рекултивация.