Цинизмът на ЕС към проблема с мигрантите развърза ръцете на Ердоган

Това, което се случва на гръцко-турската граница, е преди всичко трагедия за хората, които са експлоатирани и третирани по такъв достоен за порицание начин. Това е напомняне (не че е необходимо) за пресметливостта и отвратителния начин, по който турският президент Реджеп Тайип Ердоган може да действа. Но също така излага на показ дискредитирания подход на Европейския съюз към войната в Сирия и предизвикателството с бежанците, което тя създаде.

Можем да порицаем тактиката на Ердоган, но страхът, разделението и цинизмът, с които ЕС се отнася към този въпрос през последните няколко години, подсили инициативата на турския президент, като му даде способността и тласъка да изнудва вкаменените европейски лидери.

От страна на Гърция, в чисто политически план, премиерът Кириакос Мицотакис няма много голям избор освен да затвори сухопътните граници с Турция. Миграцията е една от областите, в които оценките на анкетите за правителството му са много лоши, откакто дойде на власт миналото лято. Той се сблъска със съпротива от континенталната част на идеята за създаване на приемни центрове за мигранти, които да облекчат натиска върху Егейските острови. През последните дни островитяните показаха, че също не желаят изграждането на центрове за задържане за търсещи убежище.

Висшите фигури в управляващата партия Нова демокрация, включително бившият лидер Андонис Самарас, също призовават за по-строг подход по въпроса за миграцията, въпреки че правителството прие нов закон за убежищата, насочен към ускоряване на репатрирането на икономически мигранти и планиращ строежа на затворени приемни центрове на островите. Правителството дори възнамерява да инсталира плаваща ограда в Егейско море.

Някои от консервативната партия дори прокарват теорията за "великия заместител", популярна сред крайно десните партии на запад, сочеща, че притокът на търсещи убежище е част от грандиозен план за подкопаване на гръцката нация.

В социалните медии през последните няколко се твърди, че Ердоган води "хибридна война" срещу гръцката страна. Твърди се още, че притокът на мигранти в Гърция е в резултат на политиката на "отворена граница" на предишното правителство на СИРИЗА.

Каквато и да е истината, всичко това допринася за създаването на истерия, която ограничава политическите възможности на гръцкия премиер и неговите колеги. Особено след като прекараха години в опозиция, опитвайки се да убедят гръцката общественост, че предизвикателството с бежанците ще изчезне след изборите, както и че през последните няколко месеца те настояват, че повечето от хората, влизащи от Турция, са икономически мигранти, които нямат право на защита, макар официалните данни да показват, че не е точно така.

След шока от 2015 г., довел до затварянето на границите около Гърция, твърде много европейски политици се самозалъгваха, че ситуацията е под контрол, особено след сделката между ЕС и Турция и намаляването на броя на търсещите убежище, достигащи гръцките брегове. Призмата, през която те гледаха, беше дали броят на мигрантите, достигащи до техните страни, е намалял, като по този начин имаха шанс да се преборят с възхода на крайно десните, породен от бежанската криза.

Тежките условия и пренаселеността на гръцките острови бяха оставени да продължат години наред. Имаше надежда, че 3,5 милиона регистрирани сирийски бежанци в Турция няма да имат причина или да бъдат окуражени да се насочат към Северна Европа, и че войната в Сирия ще приключи по един или друг начин, въпреки че Западът се разколеба и Турция и Русия влязоха в пререкание.

"Гърция не носи никаква отговорност за трагичните събития в Сирия и няма да понесе последствията от решения, взети от други“, заяви Мицотакис в петък.

Разбираемо, Атина смята, че е попаднала между пресметливия ЕС, който нямаше никакви угризения относно изолацията на Гърция през 2015 г., когато балканският коридор беше затворен и започна да се говори за изключване от Шенген, и противника в Егейско море. Но твърдението, че Гърция или която и да е друга европейска държава, ще остане невъзмутима към развитието в Сирия, защото не е замесена там, или просто защото така казва, е дипломатически еквивалент на затискането на ушите с пръсти.

Корените на днешните предизвикателства се крият в ситуацията в Сирия, където войната бушува от 2011 г. насам, с повече от 380 000 убити и милиони разселени. Ако Сирия не намери мир и стабилност, последиците ще се усетят в Гърция и останалата част от ЕС, независимо дали нейните лидери смятат това за справедливо или не.

Ако ЕС запази своенравния си подход към предизвикателството с бежанците, създадено от войната в Сирия, а също се окаже неспособен да създаде нов процес за убежище, съответстващ на целта, Ердоган ще продължи да използва този страх. Думите от страна на лидерите на ЕС в подкрепа на правото на Гърция да защитава своите граници, не означават много в този контекст. Гърция може да затвори сухопътната си граница с Турция, но пътищата за достъп ще останат в Беломорието. По-важното е, че затварянето на очите за реалността не може да бъде сериозен отговор, особено от група нации, които се изтъкват с това, че са най-просветените, проспериращите и демократичните в света.

Натискът на гръцко-турската граница може да подчертава безскрупулността на Ердоган, но също така отнема голяма част от лустрото на ЕС. Затварянето на една граница е политически целесъобразно в краткосрочен план, но тези, които го приветстват като белег на решителност, не са научили нищо от последните няколко години и се заблуждават за това, което предстои.

Коментар на Ник Малкуцис в "Макро Полис"