Цвета Караянчева громи ПП от Родопите (СНИМКИ)

Идва зима, в магазина е скъпотия, а дървата за огрев гонят 200 лева кубика, жалват се хората по селата в Кърджалийско пред водача на листата на ГЕРБ Цвета Караянчева и кандидатите за народни представители.

Дядо Садула от Стремци слуша от сутрин до вечер да се тръби за ръста на пенсиите, а на него парите му стигат за има-няма и седмица.

Повече от 20 години е бил на държавна служба, видял е всякакви люде и знае, че няма файда от политици дето ходят само по жълтите павета и не милеят за родния си край.

Говори за децата и внуците, разпилени по градовете, за зеленчуците по двора, които продължават да хранят семействата на село и за онова орехово дърво, от което ръцете му са почернели.

Демографска криза, криза с дървата, с бензина, със строителните материали….свят кризи ни сполетяха, споделят хората в Стремци, докато си пият сутрешното кафе и пресмятат стотинките за хляба, пише rodopi24.blogspot.com.

Пред такива като тях човек си разголва душата като на изповед, защото житейската им мъдрост е неподправена, истинска, земна.

Не заслужават да са „опитни зайци“ на управници с вносни дипломи, дето „разбъркаха“ държавата, казва Караянчева по адрес на Кирил Петков и Асен Василев, лидерите на „Продължаваме промяната”.

Обезсърчени са хората и в село Горна Крепост. Усещат кризата по джоба си, по сметката за тока и касовата бележка в магазина.

Живеят на кредит. Помнят с добро времената, когато хлябът беше левче, а кубик дърва – 80 лева. Сега и храната на масата, и топлото за зимата струват двойно.

Оплакват се, че дървата са скъпи, а доставките закъсняват. „Разбирам ви, отговаря Караянчева. Горските стопанства не подсигуриха дърва за местното население, не организираха навреме търговете и вместо за домакинствата се погрижиха първо за бизнеса.

Затова хората на село сега са принудени да плащат по 150-180 лева за кубик дърва, при все, че живеят до гората. Това е ефекта на промяната в реални условия – много шум за нищо. Празни приказки и празни хладилници“. В селската кръчма в Калоянци настроението също е минорно.

Хората са изгубили доверие във властта - и в местната, и в централната. Идва зима, цените скачат, проблемите се трупат, държавата нехае. Възрастните чакат топъл обяд, за младите няма работа. Лесно се обезверяват.

„Вече 15 г. съм на терен и се боря за достоен живот и право на свободен избор на всички честни и трудолюбиви хора в Родопите, които не искат да бъдат лъгани и манипулирани.

Капка по капка пробихме стената от недоверие, за да можем днес гордо да стъпим във всяко кърджалийско село. Сещам се за клишето "София не е България". Крайно време е да го разберат и политиците от "Промяната".