Да бе, да: Днешните младежи били по-образовани от родителите си

Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", в което са участвали 9000 души на възраст между 14 и 29 години.

Според изследването последните години бележат ръст в миграционните намерения на младежите, вероятно заради множеството кризи, породени от пандемията от коронавирус, войната в Украйна и инфлацията.

"Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (20,8%) или че не могат да преценят (28,3%)", алазилира Първан Симеонов, който е част от екипа на проучването.

Данните от изследването сочат, че едва 26% от младите хора в България не възнамеряват да емигрират. По думи на Симеонов заедно с плановете за напускане на страната и установяване в чужбина се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в профилът на потенциалните емигранти. Над 80% от желаещите да емигрират обаче нямат ясни планове и подготовка.

"Формира се прагматичен възглед за емиграцията като възможен и временен, а не единствен и постоянен път към бъдещето", отчете социологът.

Близо половината от работещите млади хора декларират, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е нараснал драстично - почти три пъти (от 18% на 48%) и е чувствително по-висок от средния за региона. Според данните от проучването едва 51% от младите смятат, че експертните им умения ще им помогнат да си намерят работа. Въпреки това, повечето млади българи (56%) смятат за важно да завършат университет, но едва около една пета (21%) са удовлетворени от качеството на образованието у нас.

"Анализът на събраните данни дава основания да се обобщи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители", отбеляза Симеонов.

Същевременно обаче изследването установява твърде ниски нива на удовлетвореност от качеството на придобитото образование (21%) и високи възприятия на корупция в образователната система (57%). Мнозинството от респондентите намира за важно завършването на висше образование (56%), но не и инвестицията на време в образователна подготовка.

Най-сериозните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%), сочи още изследването.

Българските млади са повече десни (24 %), отколкото леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от проучването. По-голямата част (41%) от участниците в проучването се определят в центъра. Един немалък дял от 19% от респондентите подкрепят тезата, че диктатурата може да е по-добра форма на управление от демокрацията.

Проучването бе представено в Националния пресклуб на БТА от директора на Фондация "Фридрих Еберт" Жак Папаро, научния ръководител на проекта - Борис Попиванов. Част от екипа на изследването са и социолозите Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова.