Да ходиш на 4 крака – има такива хора

През 2005 г. турският биолог Юнер Тан открива хора, които могат да ходят само на четири крака и това е абсолютен факт. Който сериозно поставя въпроса дали човешката еволюция може да се обърне и има ли опасност Земята да се превърне в планета на маймуни.

Семейство Улас живее в турската провинция Хатай и се състои от 19 души. 14 от тях са като всички други хора, но петима - 3 сестри и 2 братя, са различни от останалите: за да ходят, те трябва да използват 4 крайника, защото двата крака не са им достатъчни. Двама от тях могат за кратко да се изправят на крака и дори да ходят известно време, но това е много уморително за тях: те постоянно губят равновесие, падат и накрая просто се строполяват на четири крака или по-точно – два крака и две ръце. Другите трима никога не стават на крака.

В селото, където живеят, са свикнали със странна петица и не им обръщат внимание. Независимо от това петимата предпочитат да прекарват по-голямата част от времето у дома. Жените бродират и плетат на една кука въпреки нарастващите огромни мазоли по дланите - последиците от ходенето. Все пак, подвижността на пръстите в никакъв случай не се губи. Мъжете се грижат за къщата.

Първоначално учените приемат „находката“ на турския учен за странна и я отдават на  еднократна аномалия поради мозъчна патология. И петимата ходещи на четири крака имат отклонения в психическото развитие – трудно говорят, а понятието за време не съществува за тях. Но професор Тан открива друго подобно семейство.

Самият Юнер Тан, на когото е кръстен синдромът с ходещите на четири крака, предполага, че аномалията е пример за възможността еволюцията да има обратен ход. Група учени от Тексаския институт, ръководена от Лиза Шапиро, проучват 518 видеоклипа на пациенти със синдрома на Юнер Тан. Установява се, че „четирикраките” не ходят като примати. Следвайки десния крак, те пренареждат дясната ръка, левия крак зад нея, а след това и лявата ръка (така наречената странична последователност). При приматите последователността на движение е диагонална: десен крак - лява ръка - ляв крак - дясна ръка. И още: приматите, докато вървят, разчитат на ставите на пръстите на ръцете, пациенти със синдрома - на дланта на ръката си.

Учените продължават да търсят причината за аномалията. Според една от хипотезите това е нарушение на мозъка, възникнало по време на вътрематочното развитие. Според друго става въпрос за генна мутация. Появява се версия, че родителите са виновни, като оставят децата да пълзят по корем. Професор Тайфун Йозелик изследва двете семейства с необичайния синдром и установява, че и в двете децата се наблюдават и веднага щом се разкрие патологията, възрастните се стараят да поставят децата на два крака, но те упорито падат и на ръцете си. Така се отхвърля хипотезата за „лошите родители”.

Няма консенсус относно причините за аномалията, но е установено със сигурност: това е болест, а не крачка назад. Еволюцията върви само напред, връщане назад няма.