Да изметем синдикалната сган от депата и от живота си

Благословена да е Теменужка, пророчицата Бойкова, за това, че спаси София от вековния гняв на ватманите и мрънкането на Васко Неможача. 15 милиона лева, за да разкарат некъпаните си гъзове от депата – какво му плащаш. Само дето това са мои пари. Твои пари. Левчетата на баба Гуна от Голямо Доляне, Търговищко, която никога за 88 години живот не се е качвала на трамвай и няма подобно намерение в следващите толкова.

Синдикалните гниди и минетчии, жалки придатъци на ГЕРБСПИТН спихнаха рязко, защото нещо не бяха преценили, че годината не е 1991-а, а 2025-а. Защото гражданските активисти и медиите бързо-бързо ги назоваха поименно, изтипосаха ги със снимки по мазен гъз край басейна на профсъюзни банкети, всички им знаем имената, жалките биографии, продажните душици и мобилните телефони.

До онзи ден плашеха, че ще блокират цяла България, Ванка-Ганка даже щеше да праща потни ватмани да респектират шествието в подкрепа на Васил Терзиев. Да оставим настрана, че последната болшевишка заплаха е за прокурор, много бързо се разбра, че т. нар. стачка се крепи на няколко купени дебелосерковци, които изнудват и столичани, и собствените си подопечни трудещи се.

А софиянци намериха начин да се оправят – кой с кола, кой с тротинетка, със споделено пътуване, с фирмен транспорт, на гръб, на челна стойна, с велосипед и моноциклет. И наглеците увиснаха като члена на дърт профсъюзен лидер пред младата му секретарка – ни напред, ни назад. Да продължат няма смисъл, да отстъпят не им дават. И се появиха можачите от „Дондуков“ героично да извадят моите и твоите милиони да потушат катастрофата, която така и не се състоя.

Още от времето на патолога д-р Тренчев с пищова на кръста и обозепочившия Кръстю Петков два синдиката – КТ „Подкрепа“ и КНСБ, са припознати от всяка власт като говорител на българските работници, макар общо да представляват не повече от 8-9% от работната сила в страната. Те се произнасят от името на два и половина милиона работещи българи не само за градския транспорт, но и за образованието и здравеопазването, пазара на труда и социалните услуги, доходите и фискалната политика.

Постепенно тези ментета така са се сраснали с властта, че двете монополни, казионни организации, заедно с управляващите, не допускат появата на други профсъюзи, а се занимават по-скоро с политически маневри и кадруване в държавната администрация, с бизнес и с усвояване на европейски средства, отколкото със служба на трудещите се. Техните лидери са като водачите на лумпените от наркоагитките на футболните кретени – момчета и момичета за мокри поръчки, мятане на камъни и бой с тръби.

Нито едно правителство не пожела да си развали комфорта на срастването с колективните трудови организации, по тази причина ще се наложи да го направи улицата. Тези изнудвачи и лапачи не могат вече да се крият зад анонимността си и шушляците на своите членове. Те ще бъдат изметени първо от автобусните депа, а после и от сградите, почивните станции и прочее държавно имущество, което безнаказано ползват вече 3 десетилетия. Да ходят да се борят за право на труд в Беларус или Северна Корея.